Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Не ходи! — уплашено извика Арсиное, но като видя, че не може да ме възпре, каза: — Впрочем отиди, щом толкова ти се иска. Може би ще му повярваш, след като не искаш да повярваш на мен.
Усетих, че укорът в очите й ме измъчва прекалено много, затова се обърнах и решително напуснах стаята. Желаех да чуя истината от устата на Дорией. Иначе, мислех си, разсъдъкът ми не ще издържи на огромното напрежение. Тогава все още бях наивен и не съзнавах, че с Арсиное няма да имам и миг спокойствие.
Намерих Дорией, който се къпеше в топлия минерален водоем в двора на къщата. Водата миришеше на сяра и могъщото тяло на спартанеца изглеждаше още по-силно. Опитах да се успокоя, седнах на края на басейна и казах:
— Дорией, помниш ли стадиона в Делфи, където се състезавахме, ти и аз? Помниш ли живота ни в Коринт, битките в Йония? Нашето другарство е старо и изпитано. Ти си честен мъж и знаеш, че и най-горчивата истина е по-добра от изтънчената лъжа. Няма да ти се разсърдя, ако бъдеш откровен с мен. Заклевам те в името на приятелството ни и те питам: спал ли си с Арсиное?
Дорией не издържа погледа ми и сведе очи. После прочисти гърлото си и каза едва чуто:
— Хм, само два-три пъти, не повече. И какво от това? Не исках да обиждам никого, но пред чара на тази жена всеки мъж е безсилен.
Искреността му ми доказа, че в любовните дела той е също тъй наивен като мен, макар тогава да не съзнавах ясно всичко това. С треперещ глас аз го попитах:
— Насила ли я овладя?
— Насила, аз? — удиви се Дорией, като ме гледаше с широко отворени очи. — Кълна се в Херакъл, че ти съвсем не познаваш тази жена, Турмс! Нали ти казах, пред нея никой не може да устои!
След като си призна, на него изведнъж му олекна и той каза:
— Само, моля те, нито дума пред Танаквил! Не искам да й причинявам болка. Виж, за всичко е виновна Арсиное. Тя започна да гали мускулите ми и да им се възхищава, а след това каза, че като мъж ти не можеш да се мериш с мен.
— Ах, значи така! — промърморих аз.
— Разбираш ли — продължи той, — изглежда, че Танаквил ме беше похвалила много пред Арсиное и тя явно искаше да изпита достойнствата ми. Признай сам, Турмс, че не се иска много от Арсиное, за да разпали неудържима страст в тялото на всеки мъж! Мога да ти призная искрено, че когато тя започна да гали мускулите на бедрата ми, аз не бях в състояние да мисля за никакво приятелство… Да продължавам ли?
— Няма нужда — прекъснах го аз. — Всичко ми е ясно.
Но всъщност съм разбрал много малко от истината тогава.
— Дорией — казах, след известно колебание, — всичко това е все пак странно. Тя самата ми каза, че като мъж ти изобщо не я интересуваш.
Дорией се разсмя, смигна ми и започна да си играе с мускулите на гърдите си.
— Нима? — каза той. — Е, може би ти го е казала от състрадание. Жалко, че не можа да я видиш и да я чуеш тогава…
Отново скочих като ужилен и едва не паднах в басейна.
— Престани, Дорией! — изсъсках. — Не се сдържам вече! Замълчи!
Избягах, като едва успях да не се разплача. Бях разбрал едно: че на никого не мога да имам доверие и най-малко от всички — на Арсиное. Добре е всеки човек да преживее поне веднъж нещо подобно, за да не си остане завинаги глупак. Такъв си е животът, и разочарованието в него е съвсем в реда на нещата, както плесента на хляба или сълзенето на очите при простуда. Но едва се озовах отново в залата за пиршества на Танаквил, и ме обзе злоба. И още нещо: изведнъж почувствах странно облекчение. Вече не бях обвързан в приятелство с Дорией. Той беше скъсал нишката, която ни свързваше, макар всичко да се беше случило не по негова вина.
Когато влязох при Арсиное, тя седеше на ложето. Погледна ме с леко разтревожен поглед и попита:
— Е, Турмс, говори ли с Дорией? Сега вярваш ли, че между нас двамата не се е случило нищо непристойно? Може би трябва да се срамуваш от себе си, понеже се усъмни в мен!
— Ако трябва някой да се срамува, това не съм аз, Арсиное — отвърнах. — Моля те, не бъди толкова безочлива. Дорией ми призна всичко.
— Призна всичко? Че какво има да се признава? — удивена попита Арсиное.
— Спал е два-три пъти с теб. Не се прави, че не разбираш, — свлякох се на ложето и закрих лицето си с ръце. — Защо ме излъга и защо се закле в името на любовта ни? Ах, Арсиное, никога вече няма да мога да ти вярвам!
Тя сложи ръка на рамото ми.
— Турмс, говориш глупости! Дорией не би могъл да признае нещо, което не е било. Нима този спартанец иска да ни скара? Нима иска да посее съмнение в сърцето ти? Нищо друго не ми идва на ум.