Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Арсиное ми отговори с хладен глас, че има само едно желание — да бъда погълнат в царството на Хадес и колкото по-скоро толкова по-добре. Самата тя също би предпочела смъртта, ако смятам да се държа с нея толкова грубо и ако не я зачитам като жена.
— Нима мога да надяна на себе си дрехите на просто сикулско момиче? — възкликна тя. — Как бих могла да се покажа пред хората без прическа? Ти явно не разбираш какво искаш от мен, Турмс! Готова бях да пожертвам всичко за теб, но не мислех, че ще искаш от мен подобни унизителни жертви!
На светлината на лампата лицето й беше бледо, тъй като я бях отвлякъл от ложето, без никакви мазила. Сълзи капеха от очите й и се стичаха по страните й. Опитах се да й обясня внимателно, че Аура беше съпруга на гръцки лечител и Микон й беше купил с лечителската си заплата доста хубави дрехи, макар самият аз да не разбирах много от тези работи. Аура беше тъй млада, че не й се налагаше да черви устните си и да разкрасява лицето си с помади, но, прибавих аз, разбира се, че Арсиное може да помоли Танаквил да й даде всякакви мазила, употребявани от жени на възраст.
Последните ми думи бяха голяма грешка и единственото ми извинение беше, че тогава все още не познавах добре жените.
— Значи така, Турмс — започна отново тя, — намираш ме за възрастна жена, нали?
Продължихме да се караме, докато не забелязах, че навън започва да се развиделява. С ужас чух кукуригането на първите петли и реших да замълча и да не казвам повече нищо, защото каквото и да кажех, все беше погрешно. Тръгнах да събудя Дорией и Микон, след което се втурнах при Танаквил да й съобщя всичко, което се беше случило. Реших, че Танаквил ще ме разбере най-добре, понеже беше опитна и умна жена, а Микон и Дорией бяха още омаяни от виното, което бяха изпили предишната вечер. Танаквил не изгуби и минутка време в празни приказки, а бързо намери подходящи дрехи за Арсиное сред дрехите на Аура и дори й даде чифт от собствените си сандали, украсени с перли, тъй като сандалите на Аура бяха прекалено големи за стъпалото на Арсиное. Танаквил позволи на жрицата да разкраси лицето си както иска с всякакви помади и Арсиное наистина успя да се намаже така, че да заприлича на Аура. След това Танаквил събуди прислужниците си, нареди им да съберат нещата, които носехме със себе си, и да ги натоварят на конете и магаретата. Тя се разплати със собственика на къщата и ето че зората едва беше докоснала с розови пръсти покривите на Ерикс, когато ние вече бяхме на път към стените на града. Сънените стражи при градските порти ни пуснаха без никакви въпроси. Конете ни цвилеха радостно и магаретата надаваха весел рев, когато се спускахме надолу по планинската пътека, и ние самите изпитахме доволство, щом се озовахме на свещения път на поклонниците.
Танаквил покани Арсиное в носилката си. Спускането не беше лесно, тъй че докато изминем половината от планинския път, слънцето беше вече в зенита си. Небето заслепяваше очите ни с дълбоката си синева, а плясъкът на вълните под нас сякаш приканваше корабите да излязат в открито море. Горите се бяха раззеленили, а в долината пред нас видяхме впрягове от черни и бели волове да теглят плугове. Селяните сееха жито в разораната земя, а наоколо ливадите пъстрееха от цветя.
Дорией погледна мрачно към воловете и каза:
— Тези волове са чиста порода. Сигурно праотецът ми Херакъл, когато победил царя на Ерикс, се е смилил над тукашните хора и им е дал чистокръвен бик за разплод.
Но като истински спартанец той с нищо повече не издаде тъгата си по загубеното наследство. Микон пък беше все още зле от виното и ни последва като насън. Качен на гърба на едно от магаретата, той се клатеше като чувал със зърно. Щом видя Арсиное, се обърна към нея с името „Аура“ и я попита дали е добре. Забелязах, че беше забравил за смъртта на жена си, или пък мислеше, че всичко е било само пиянски сън.
Аз през цялото време не се осмелих да заговоря Арсиное. Но когато се спряхме в долината, за да напоим животните, тя сама повдигна завеската на носилката и се обърна към мен с нежни думи:
— О, Турмс, колко сладък е въздухът на тази земя и колко необикновено вкусен е хлябът, зацапан с пепел. Никога не съм се чувствала толкова щастлива! Струва ми се, че наистина те обичам… Нали няма вече да ме караш да се сърдя, както тази сутрин, когато търсеше свада на всяка моя дума?
Поехме по пътя, който водеше към Сегеста, и се опитвахме да избягваме срещи с каквито и да било пътници. Добрахме се благополучно до Химера — уморени, но живи и невредими. Първото, което направихме по съвета на Дорией, беше да принесем жертва на Херакъл. Заклахме най-големия петел, който успяхме да намерим в града.