Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Кроукър усети слабост в коленете, а болката, натрупала се през този тежък ден, изведнъж го връхлетя с пълна сила.
— За Бога, Джени! — простена. — Не можете да постъпите така с Рейчи! Нали ми казахте, че бихте помислили за евентуална трансплантация на нерегистриран орган?
— В миг на слабост, а може би и на лудост — отвърна тя. Лекото объркване в очите й бързо се стопи. — Сега това е без значение, тъй като възвърнах здравия си разум. Дори няма да се докосна до нерегистриран бъбрек!
— Въпреки че той ще спаси живота на Рейчъл?
— Да — отвърна решително.
Напрежението помежду им можеше да се пипне с ръка. Джени имаше силен характер и държеше на принципите си. Това бе хубаво, но в момента едва ли бе от полза за някого. Все пак не ставаше въпрос за нейната племенница. Не ставаше въпрос за момиче, което е изгубила преди много години и е открила отново благодарение на чудо… За нея всичко това не бе втори шанс, единствена възможност да изгради отново отношения, които цял живот са й липсвали. Всичко това се отнасяше за Кроукър. И именно по тази причина мисълта отново да изгуби Рейчъл, този път завинаги, му се стори непоносима…
— Зная, че сте готов да преобърнете земята за нея, Лю — тихо промълви тя. — Изписано е на лицето ви. Но трябва да се вслушате в думите ми: ако този бъбрек е нерегистриран, вие просто не можете да го използвате! Сторите ли го, ще станете съучастник в тежко престъпление, ще направите грях, за който прошка няма!
В зелените й очи светеше решителност и той разбра, че положението е сериозно. Какво става, когато на пътя на неудържима стихия се изпречи неподвижен обект?
Но най-много му тежеше фактът, че тя бе абсолютно права. Отново си спомни за Антонио и Хектор — злодеите, които събираха човешки органи с лекотата, с която се берат гъби. Не би могъл да стане съучастник на подобно отвратително престъпление, но ако в твърденията й? Махур, че бъбрекът е редовен, имаше поне капчица истина, той бе длъжен да отиде докрай, въпреки последиците…
— Ами ако все пак е редовен? — попита Кроукър.
— Това са напразни надежди, Лю.
Младата лекарка му направи знак да я последва и пристъпи към близкия компютърен терминал. „Лекарите имат пръсти на музиканти — каза си той, докато наблюдаваше движенията й. — Всеки от тях действа независимо от останалите, човек остава с впечатление, че имат не две, а десет ръце…“
Със сигурни и плавни движения Джени набра кода на компютърния терминал в Ричмънд. Осветено от зеленикавото сияние на екрана, лицето й изглеждаше странно, като на фея от приказките или пък на Шекспирова героиня… Кроукър разбра кога е получила достъп до база данните на Центъра от леката извивка на шията й. Пръстите й се плъзнаха към клавиатурата и набраха кодовия номер, записан в документите на Махур, и тя изненадано възкликна.
— Какво? — нетърпеливо попита Кроукър. От мястото си виждаше екрана като размазано петно.
— Невъзможно! — Разширените от учудване очи се спряха върху лицето му. — Проклетият бъбрек е регистриран! Трябва да са го вкарали в компютъра по време на последната ми операция! Не само е регистриран, но и е запазен за Рейчъл!
Кроукър потръпна от див възторг.
— Значи е истински! — прошепна той. — Истински и законен! — Мракът в душата му бе разкъсан от ослепителен лъч. Пред очите му се появи тясна пътечка. Опасна и самотна, тя заплашваше самите корени на човешкото в душата му, но едновременно с това беше единствената връзка на Рейчъл с живота… — Благодаря ти, Господи! — сподавено добави.
Тръсна глава и светкавично премина на делова вълна.
— Джени, вече се убедихме, че органът е в регистъра — погледна я той. — Нека опитаме да го освободим!
Тя натисна няколко клавиша и поклати глава:
— Не става. Компютърът ми отговаря с посланието „В процес на прехвърляне“. В това няма нищо необичайно. Когато центърът получи информация за наличието на нов орган, там незабавно се открива процедура за идентификация и кръвни тестове, след което се търси съответният пациент на географски принцип. В момента знаем със сигурност само едно: донорът е от Южна Флорида, но самият бъбрек все още не е готов за трансплантация.
„По дяволите!“ — въздъхна Кроукър. Беше му минало през ума, че може би има начин да получи органа веднага, а след това да забрави за своята част от споразумението с Махур. За съжаление системата на центъра не позволяваше подобен ход…