Близнаците Бонита

Глава 4

Час и четвърт по-късно Кроукър паркира пред болницата „Роял Поинсиана“. Мустангът с колекционерска стойност на Махур беше на мястото си и действително изглеждаше фантастично. Неволно си помисли, че трябва да му купи калъф. В противен случай жестокото слънце на Флорида бързо щеше да прогори боята, да превърне тапицерията в няколко парчета избелял плат, да напука гумените уплътнения… Стана му неприятно, че мисли за колата като за своя собственост. И си даде сметка, че твърде скоро трябва да реши какво да прави с нея.

Отвори жабката на тъндърбърда, измъкна мек парцал и старателно избърса волана и кожените седалки, изцапани с кръвта от раните и драскотините по тялото си. Минаваше осем и половина. По всичко личеше, че героичните му усилия бяха отишли на вятъра. Номерът на микробуса на близнаците не означаваше нищо — според компютъра на пътната полиция той принадлежеше на седемгодишна хонда сивик, регистрирана в община Дейд. От опит знаеше, че ченгетата отдавна са се отказали да издирват откраднатите регистрационни номера, тъй като това се случва десетки пъти на ден…

Нямаше нищо чудно, че братята Бонита карат микробус с крадени номера. Кроукър вече беше наясно, че действат професионално, с необходимите предпазни мерки. От тях се излъчваше зло, властно и неотменимо като смога над големите градове. Неволно се замисли върху някои любопитни подробности по време на двете си срещи с Антонио… Любовта ни кара да вършим неща, за които нямаме обяснение — беше казал той. — Любовта ни променя дори тогава, когато нямаме никакви намерения да се променяме… Как се тълкуват подобни изявления? Отговарят ли на истината? Нима Антонио действително е обичал Роза Милагрос? Не, изключено! Той я беше убил. Двамата с Хектор бяха отрязали главата й като на пиле! Случи се така, че тази жена ми бе отнета… От Бога, може би от Съдбата, беше споделил Антонио. Какво означаваше това? Близнаците положително бяха напълно лишени от човешки емоции. Но въпреки това изглеждаше потиснат от убийството на Роза… Сега те чакат… Роза и Соня са заедно и чакат… Защо му е било нужно да прави подобни признания, при това пред един напълно непознат човек? Спомни си блестящия и пронизителен поглед на Антонио след тези думи и неволно потръпна. И Бени и Естрела Лайес са убедени, че духът на Хумаита Милагрос живее в мен — рече си Кроукър. — Нима и Антонио е забелязал това? Затова ли каза, че е обречен? Това ли беше смисълът на последните му думи: „Зная, че и Роза не би могла да ме спаси… Вършил съм отвратителни неща и продължавам да ги върша…“