Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— И не лъжат — подхвърли той. — Какво сте намислили вие двамата с Махур?
— С кого?
— Вече ти казах с кого — тежко го изгледа Кроукър. — Адвокатът на име Марселус Рохас Диего Махур!
— А аз вече ти отговорих: не познавам никакъв Махур!
Стоманените пръсти на протезата се стегнаха около китката на Бени.
— Не познаваш най-големите наркотрафиканти на Латинска Америка, така ли? Не познаваш хората, които ги представляват тук? И май очакваш да ти повярвам!…
В очите им светеше гняв. Приятелството беше забравено, изглеждаха така, сякаш всеки момент ще се нахвърлят един срещу друг.
— Хайде, пусни ме! — изръмжа Лю и усети как кръвта започва да пулсира в слепоочията му. — Не ме принуждавай да върша глупости.
— Съветвам те да обмисляш постъпките си предварително, amigo!
Кроукър бавно увеличи натиска на стоманените си пръсти и парагваецът се принуди да го пусне.
— Не зная какво, по дяволите, става с теб — изръмжа и натисна копчето на асансьора. — Но се оттеглям, тъй като продължаваш да ме лъжеш!
— Я стига! — Бени застрашително пристъпи напред. — Няма да се измъкнеш, преди да съм свършил! Сделката си е сделка! Никой не може да върти номера на Бени Милагрос! Никой, comprende? Затова ще те накарам да си изпълниш обещанието и ще…
— Как ще стане това? — попита, докато влизаше в кабинката. — Може би ще изпратиш своите колумбийски приятелчета да ме пребият до смърт?
Бени скочи напред, пъргав като тигър. Рамото му успя да се вмъкне между затварящите се автоматични врати, те просъскаха и се отвориха. Но Кроукър го посрещна с добре премерен удар в гърдите, тялото му се люшна назад. Ново съскане и вратите се сключиха под носа му.
Горе той излезе от кабинката и спря за миг. Трябваше му време, за да се поуспокои. Беше обезпокоен и разстроен от разправията с Бени. Какво стана между тях? Сякаш изведнъж започнаха да говорят на различни езици, всеки решен да постигне това, което е намислил… Дори по-лошо — никой от двамата не чуваше аргументите на другия, единственото, което правеха, беше да си разменят заплахи… Забравиха дългите часове, прекарани заедно на борда на „Капитан Сумо“, зародилото се там приятелство изглеждаше като далечна, отдавна отминала илюзия. Да, илюзия, тръсна глава той. Защо иначе човек като Бени ще побеснее заради някакво нощно плаване? Толкова ли бе важно то за него?
Преди няколко месеца, по време на продължителен риболов из блатата, Кроукър бе ухапан от гърмяща змия. „Усещам напрежение у теб — рече му Каменното дърво, докато разрязваше раничката. — Не се тревожи, отровата ще напусне тялото ти за броени минути…“ „Това може би се дължи на факта, че в живота на всеки от нас твърде много въпроси остават без отговор“ — беше отвърнал Кроукър. „Значи не задаваш правилните въпроси“ — отсече индианецът.
Отби се в бокса на Рейчъл, преди да потърси Джени Марш. До леглото стоеше доктор Стански, ръцете му бяха сключени на гърба. Той рязко се обърна, после хладно кимна.
Лю се наведе, докосна с устни челото на момичето и разтревожено вдигна глава:
— Тя цялата гори! Какво става?
Олимпийското спокойствие на Стански не можеше да бъде нарушено от подобен въпрос, въпреки тревогата на човека, който го задаваше. Тревогата беше сред онези човешки емоции, които той контролираше изцяло.
— Новините не са добри — отговори. — Сепсисът не може да се овладее, за това допринася и общото физическо състояние на Рейчъл, което е лошо… — В гласа му се появиха успокоителни нотки: — Но болничният екип върши всичко, което е в рамките на възможностите му… — Показалецът му докосна две допълнителни тръбички, които бяха включени към системата за кръвопреливане: — Това е друг, по-силен антибиотик. Не можем да направим нищо друго, освен да чакаме. По тази причина настоях госпожа Дюк да си отдъхне малко. Прекара тук почти цяло денонощие и нервите й не издържаха… — Хладният му поглед се спря на лицето на Кроукър: — Виждам, че и вашето състояние е отбелязало известна промяна…
— Паднах от един камион — поясни той с крива усмивка.
— Много смешно! — Очите под свитите вежди го огледаха с хладно неодобрение. — Дайте да ви прегледам! — Разкопча ризата му, веждите се свъсиха още повече, забележката му прозвуча повече язвително, отколкото враждебно: — Тоя камион е бил доста немилостив към вас…
— Стигнахте ли донякъде с търсенето на бъбрек? — попита Кроукър. Някъде дълбоко в душата му все още тлееше надеждата, че ще избегне изнудването на Махур.
Лекарят мълчаливо поклати глава, сложи си гумени ръкавици и започна да рови в някаква метална кутия.