Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Пръстите й направиха едва забележимо движение, снопче спагети ловко се уви около вилицата.
— Обаче много бих искала да е моя работа… — довърши мисълта си тя. — Това ми стана ясно току-що, докато разговаряхте по телефона.
Пред очите му блеснаха животински студените очи на Антонио и Хектор, главата му се поклати:
— Не мисля, че това е добра идея… — Лапна късче риба, но не усети вкуса му. Обидата, изписана на лицето й, го накара да се почувства неудобно. Помълча малко, после с въздишка добави: — Много бих искал да споделя всичко с вас, Джени…
— Какво ви пречи?
— Имам чувството, че пропадам в дълбок кладенец, че съм сляп като прилеп на слънце — прошепна той. — Не искам да завлека и вас…
— Дори ако аз искам?
— Тук не става въпрос, дали искате или не. Освен това не познавате действителното състояние на нещата…
— Това е вярно — кимна тя и разпери ръце: — Но защо не проверите дали съм добър слушател?
— Не, не, забравете! — размаха вилицата си Кроукър.
— Но това е смешно! Тъкмо набрах кураж да направя една наистина позитивна стъпка и вие решавате да ми попречите!
— Джени…
— Не, не! Вече не мога да спра! Тук става въпрос за доверие, нали? Искам да чуете това… — Беше тъжна и ядосана едновременно. — На фона на блестящата професионална кариера аз успях да забатача личния си живот до такава степен, че дори не ми се говори! Прогоних съпруга си… Всъщност разделихме се по взаимно съгласие, поне външно единодушни, че причина за това е моята страстна привързаност към медицината… — Очите й се извърнаха към влажния мрак: — Но вътре в себе си зная, че истината е друга, доста по-горчива… Той беше достоен човек.
Блесна светкавица, последвана от тежък гръмотевичен тътен. Оттатък канала се мерна корпусът на рибарска гемия, призрачно бял под тежките дъждовни струи, разлюлян от вълните и опънал до скъсване котвеното въже. — Кой знае — изрече с въздишка Джени и леко присви рамене. — Някъде дълбоко в себе си положително съм знаела, че не заслужавам достоен човек до себе си… Имам предвид хората, с които съм била след това. Типичен пример е Дино, последният ми приятел… Едър мъжага, кара ферари и се облича като манекен. Адски горд със сексуалния си апетит. „Джен, ще те шибам, докато започнеш да виеш!…“ Да, да, каза го, наистина го каза! Но още по-лошо е, че аз проявих интерес… — Очите й внимателно огледаха лицето на Кроукър, вероятно търсейки неодобрение. — И какво стана? Правихме го в продължение на деветдесет минути без прекъсване, но вместо оргазъм аз получих възпаление на пикочния мехур!
Разсмяха се и двамата, но напрежението продължаваше да тегне.
Кроукър не прояви желание да каже каквото и да било. Тя помълча, после добави по-меко:
— Виждаш как стоят нещата, нали? Останах изненадана от факта, че ме привличаш… Едновременно с това си давах сметка, че си достоен човек. Усетих го в момента, в който те зърнах… А след това видях отношението ти към Рейчъл и сърцето ми буквално се разкъса!
Той не каза нищо. Имаше чувството, че монологът й ще продължи. Но тя не го стори. И друг път беше изпадал в подобни ситуации, беше усещал неизказаното у жената срещу себе си, увиснало във въздуха като примитивно, но могъщо послание на Природата…
— Никак не ме бива в това — сподавено промълви Джени. — Ама никак, знаеш…
Той я погледна, на устните му се появи усмивка:
— Радвам се да открия, че и теб не те бива в нещо…
— Не ме бива и да карам ски — дяволито подхвърли тя.
Хвана ръката й и се надигна:
— Тази вечер няма да караме ски.
Гласът на Тим Бъкли беше тъжен, още по-тъжни бяха нежните му балади за неосъществени срещи и несподелена любов. Тази музика сякаш беше част от обзавеждането в апартамента на Джени, нещо като аромат на запалено кандило. А Кроукър разбра, че му предстои да открие и друга, непозната част от характера на младата жена.
Мигът на първото интимно докосване беше вълшебен, караше го да онемява от възторг. В душата му се надигаше нетърпеливо очакване, предчувствието за нещо прекрасно караше кръвта да кипи във вените му.
Стояха в средата на хола. Босите им крака потъваха в красивите и ярки шарки на дебелия килим, ръцете им се докосваха. От нея идваше аромат на лимон и сандалово дърво, косата й се плъзна по бузата му, трепетът достигна чак до слабините му.
— Харесва ми да те докосвам — прошепна той.
Тя склони глава на рамото му, после, някак неочаквано, промълви:
— Кажи ми какво точно харесваш… Опиши ми всичко…