Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Нямам нищо против — кимна той, усетил болка в слепоочията си. — И без това не обичам климатичните инсталации…
— Излязоха навън и се настаниха на една маса под огромния платнен навес в небесносин цвят. Терасата беше изцяло на тяхно разположение. Хостесата запали свещите, пламъчетата им потрепнаха под напора на вятъра и започнаха да хвърлят странно удължени отблясъци по близката стена.
Джени си поръча уиски, а той се задоволи с чаша газирана вода с лимон и едно двойно еспресо. Чернокосата келнерка се отдалечи. Отпуснат в стола до Джени, той с изненада установи, че зелените й очи са станали някак прозрачни и светят с необичайна сила в околния полумрак.
Дъждът барабанеше по брезента над главите им, гладките плочки на терасата бяха влажни от ситните капчици. Сервитьорката донесе поръчката, заедно с чашите на масата бе оставено и менюто.
Кроукър жадно отпи от содата, после насочи вниманието си към еспресото.
— Искам да ми отговорите на един въпрос — вдигна глава той. — Вече мога да го задам, тъй като опасността отмина… Разполагате ли с някаква информация за нелегална доставка на органи?
Джени го погледна с онова напрегнато внимание, което по всяка вероятност влизаше в действие по време на операциите, и отвърна:
— Не обръщате ли прекалено голямо внимание на този въпрос, тъй като той засяга и Рейчъл?
— Това е вярно. Но освен Рейчъл той засяга и някои други неща…
— Които са полицейска работа, така ли? — присви очи тя.
— Не отговорихте на въпроса ми.
— Веднага ще ви отговаря: не, не разполагам с никаква информация от подобен характер. Мисля, че вече ви обясних какво е отношението ми към подобна дейност. За мен тя е анатема!
Сервитьорката се върна и попита дали искат да поръчат вечерята си. Джени си избра салата „Текс-Мекс“, помпано на скара и спагети. Кроукър каза, че ще вземе същото, изчака отдалечаването на момичето и подхвърли:
— Все пак в един момент вие се съгласихте да трансплантирате бъбрек на Рейчи, без да се интересувате от произхода му…
— Да, така е — кимна Джени и отпи глътка скоч. — А когато се замислих за това, неволно си спомних за студентските години… На упражненията често се чувствах като монахиня по време на служба, която си мисли за секс… Професорите описваха дадена манипулация, а аз се улавях, че поставям рутината им под съмнение и ми се иска да ги подложа на разпит… Правилна ли е въпросната манипулация? Няма ли друг, по-добър начин, различна методология? — Предните й зъби меко звъннаха в ръба на чашата: — Естествено, подобни еретични мисли се появяваха в главата ми само когато обсъжданите манипулации не бяха подкрепяни от неоспорими факти. Те просто действаха, но никой не знаеше защо и как. Макар и с доказана ефективност, те носеха на пациентите куп странични ефекти и усложнения. Особено манипулациите за лечение на рак… Това ме караше да се питам дали не вършим повече зло, отколкото добро, когато ги прилагаме… Често успяваме да спасим живота на пациента, но цената на това спасение е прекалено висока: човекът се променя рязко, вредите, нанесени на организма му, са тежки и непоправими… Годините пълноценен живот изтичат и се забравят с онази лекота, с която пясъкът преминава през ситото…
Внезапен порив на вятъра угаси свещите на съседната маса.
— Всичко това се появи в съзнанието ми в онзи кратък миг, в който ви казах, че съм съгласна на подобна манипулация — добави Джени. — Но после прогоних еретичните мисли и нещата заеха обичайните си места.
Въоръжен с търпение, Кроукър отпи глътка еспресо. Вече беше наясно какво става. Тази жена му беше казала истината. За нея медицината бе религия, която придава смисъл и на най-необяснимите неща, която въвежда ред и в най-големия хаос… Тя изключва мисълта да си играе с установените от медицината правила. Такава мисъл, по собствените й думи, е еретична… Защото единствено тези правила я делят от безкрайната нощ на вечността. В това отношение двамата много си приличаха, просто защото и двамата бяха пазители на доброто, сигурна стража срещу злото.
Заедно с тези мисли в главата му нахлу и увереността, че невидимата, но дълбока пропаст между тях изведнъж е изчезнала. И те стоят един срещу друг, изненадани и безпомощни от внезапната си близост…
Поройният дъжд продължаваше да се сипе, небето се раздираше от ярки светкавици. На тяхната бяла, сюрреалистична светлина Кроукър успя да зърне един кафяв пеликан, който размахваше криле над канала, очевидно подплашен от тътена на гръмотевиците, прогонили го от сухото убежище под моста. Изопнала клюн, птицата се носеше в мрака с целеустремеността на воин, тръгнал да изпълнява важна нощна мисия…