Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Страхувам се, че това е безнадеждна работа — въздъхна той, извади тънки пинсети от кутията и ловко измъкна няколко миниатюрни камъчета от жестоко ожуленото рамо на Кроукър. — Нищо повече не мога да направя… — Тампон с марля, напоен с дезинфекцираща субстанция и антибиотичен крем, внимателно обходи многобройните рани и драскотини по тялото на Кроукър. — Звънях навсякъде, притисках познатите си, но без резултат… — Тампонът изчезна в малко бидонче с капак, на което пишеше:
ВНИМАНИЕ, ОПАСНОСТ ОТ ЗАРАЗА!
— Никой нищо не може да направи… — Гумените ръкавици бяха свалени и последваха тампона. — Въпрос на етика, знаете… Хората, които се занимават с доставка на органи за присаждане, са сред най-високоморалната част на лекарското съсловие… — Очите му се прехвърлиха на спокойното, сякаш дълбоко заспало момиче: — Сега тя е в ръцете на Бога… Не бих могъл да добавя нищо повече…
Кроукър благодари и напусна отделението. Настроението му беше лошо, болеше го цялото тяло, измъчваше го глад. Едва сега си спомни, че цял ден не беше слагал залък в уста.
Джени Марш излезе от лекарската стая и тръгна насреща му, а той си спомни какво му беше разказала за официалната система за набиране на органи в Америка. Дейността на братята Бонита хвърляше върху този разказ нова, съвсем различна светлина, а участието на младата лекарка в предстоящата операция придобиваше особено значение.
Той се спря. Доктор Марш беше облечена в черни памучни панталони, синьо-зелена блузка и бежов жакет от тънка коприна. Беше изненадващо привлекателна. На лицето й имаше лек грим, достатъчен да й придаде коренно различен вид. Ами косата й? Какво беше направила с нея? Беше спусната свободно на разкошни, леко начупени вълни…
— Доктор Стански ми съобщи, че изпитвате сериозни затруднения при лечението на моята племенница — подхвърли той, изпивайки я с очи.
— Не разбирам защо не можем да победим този сепсис — мрачно въздъхна Джени Марш.
— Според доктор Стански това е свързано със силно изтощения й организъм…
— Несъмнено. Но въпреки това има нещо странно… Комбинацията от лекарства, които вкарваме в организма й, отдавна би трябвало да се справи с инфекцията. Тя действително е много изтощена, но все пак не е на осемдесет години, нали?… — Главата й мрачно се поклати: — За съжаление инфекцията продължава и бавно я убива… Единственият й шанс е да получи нов бъбрек…
Извади папката с документацията на Махур и й я подаде:
— Дано това са по-добри новини…
Джени учудено го погледна и едва сега забеляза синините и драскотините по лицето му.
— Господи, какво е станало с вас?
Кроукър разтърка еднодневната си брада и веднага усети болка в натъртената си челюст — там, където го беше ударил Антонио.
— Бих казал, че пострадах от прекомерно излагане на въздействието на живота, особено на неговата невидима част — усмихна се. — Но няма нищо сериозно. Стански не само поговори с мен, но и се погрижи да покрие тялото ми с лепенки… Имайки предвид какво се говори за него, би трябвало да съм доволен, че не поиска хонорар…
После със сериозно изражение на лицето потупа тънката папка.
— Джени, от вас искам само едно — тихо промълви. — Да ми кажете дали това е билетът, с който Рейчъл ще се върне обратно към живот! — Погледна я в лицето и добави: — Но откровено, без общи приказки!
Тя се поколеба, личеше, че обмисля чутото. За да се превърнат в полубогове, лекарите обикновено работят дълго и упорито. А когато най-сетне покорят този връх, те трудно приемат да го напуснат.
— Добре — въздъхна най-сетне тя. — Ще говоря открито, независимо от последствията.
— Благодаря.
— Има защо — намръщи се и сведе очи към папката в ръцете си. Помълча малко, после добави: — Надявам се, че намеренията ви да използвате нерегистриран орган не са сериозни…
— Зависи — отвърна той. — Какво мислите за тези документи?
— Изглеждат автентични, но…
— Ако е така, аз ще използвам този орган! — отсече Кроукър.
— Казах „но“… — погледна го Джени Марш и в очите й се появиха зеленикави отблясъци.
— Никакво „но“! — леко повиши тон той. — Става въпрос за живота на Рейчъл!
Тя също повиши глас:
— Имам причини да кажа „но“, Лю! И то е свързано с един прост факт: вие не знаете откъде идва този бъбрек!
Почука сгънатите на руло листове:
— Според тези документи идва оттам, откъдето всички вземат органи за трансплантация — Националния център за обмен на органи.
— Вярно — кимна тя с някакъв особен блясък в очите. — Но не може да е истина. Толкова пъти съм преглеждала това, което съхранява компютърът на центъра, че го помня наизуст. И мога да се закълна, че там няма такъв бъбрек! — Ръката й с документите леко се повдигна: — Последната проверка направих преди два часа, в паузата между операциите… Никой не може да ме убеди, че информацията е била допълнена за толкова кратко време! А това означава само едно: този бъбрек е нерегистриран и следователно незаконен!