Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Джени Марш изключи компютъра, но остана надвесена над бюрото. Подпираше се на ръцете си, изпънати и прави като стълбове. Профилът й ясно се очерта на слабата светлина, която идваше от отделението за спешна хемодиализа. Беше нежен и едновременно с това силен…
Изтекоха няколко дълги секунди, после тя се обърна и го погледна в очите, гласът й беше тих, но настойчив:
— Как извършихте това чудо, Лю?
— За чудото по принцип няма обяснение — отвърна и леко разпери пръстите на ръката си.
— Това е вярно. Но как все пак го постигнахте?
Мълчаливо я изгледа.
— Добре — въздъхна тя, а изумрудените й очи изпитателно се взряха в лицето му. — Времето тече… Рейчъл ще бъде мъртва след няколко дни, ако не успеем да овладеем инфекцията. Колкото по-дълго време продължава тя, толкова по-малки са шансовете ни да я ликвидираме… Кажете на донора, че ще ми трябва време за повторна проверка на антигенните тестове. В едно отношение имаме късмет, тъй като обикновено прибягваме до биопсия на бъбрека, който трябва да бъде заменен. В случая с Рейчъл това отпада. Състоянието й не позволява две операции. Смятам това за плюс, тъй като ще спестим време. Ще направим трансплантацията в момента, в който органът бъде освободен.
— Добре.
Възторгът му отлетя и Кроукър се почувства като човек, зад когото се е затръшнала стоманена врата. Вече нямаше друг избор, освен да се свърже с Махур и да приеме офертата му. Хуан Гарсия Барбачена щеше да умре, за да живее Рейчъл. Операцията по неговото ликвидиране щеше да започне утре след полунощ… А щеше да приключи в мига, в който този човек попаднеше в обсега му… Кроукър си даде ясна сметка, че дяволът го е стиснал за гърлото. Сега въпросът беше кога ще го пусне и дали изобщо ще стори това…
Пристъпи към масата, вдигна слушалката и набра номера на Махур. Действаше като в транс. Насреща се включи телефонен секретар. Продиктува номера на мобифона си и бавно се извърна към Джени:
— Трябва да изчакам да ми позвънят.
— Добре — кимна тя, постави ръка на корема си и шеговито добави: — Стомахът ми плаче за вечерята, която ми обещахте!
Заваля точно когато паркираха пред ресторанта. Не беше обикновен дъжд, а истински тропически порой. В Южна Флорида човек рядко може да види отделна дъждовна капка, тъй като водата се излива от небето като плътна, почти непроницаема стена.
„Харбър Лайте“ се намираше от източната страна на мемориалния мост „Флаглър“. Заведението носеше името на един от най-известните хитове на състава „Платърс“ от шейсетте години и беше нещо като оазис за наследниците на богатите фамилии на Палм Бийч. Дори музиката, която се слушаше тук, беше от онова време… Кроукър насочи колата към дъното на паркинга и изключи мотора. Остана за миг на мястото си, загледан в хората, които, привели гръб срещу бурята, притичваха към колите си или към входа на ресторанта.
— Изглеждате така, сякаш сте някъде далеч — обади се Джени и той долови лекия аромат на парфюма й. — Какво виждате?
Кроукър се освободи от вцепенението. Беше му странно да е в компанията на тази жена, но едновременно с това и много приятно.
— Мислех си за обещанията, които съм давал и изпълнявал през годините — отвърна. — И открих, че нито едно от тях не е толкова важно, колкото това, което дадох на себе си: да спася живота на Рейчъл…
Влязоха в заведението и той неволно потръпна от хладния въздух. Момиче с бронзов загар, което сякаш беше само дълги бедра и изящни ръце, ги поведе към втория етаж на заведението. Вдясно се виждаха блестящите уреди на откритата кухненска част, около които се извиваха облаци бяла пара, вляво оставаше барът, облицован с дърво. От репродукторите звучаха гласовете на групата „Хепънинг“, която пееше един от най-известните си хитове „Ще се видим през септември“. В главата му неволно нахлуха спомени за горещите нощи на отминалата младост, пълни с красиви момичета, облечени в прилепнали блузки без ръкави и къси панталонки, долови специфичната миризма на нагорещен асфалт, който сякаш беше неизменна съставна част от парфюма на тези момичета…
— Ще имате ли нещо против, ако седнем отвън? — попита Джени. — От известно време насам чувствам, че след операция трудно понасям тълпите… Май нервите ми вече са изопнати.
Кроукър я погледна и с изненада откри, че умората изобщо не се отразява на красотата й. Дори обратното: леко приведените рамене и присвитите устни засилваха нейната привлекателност. Тя забеляза погледа му и извинително добави: — Предполагам, че това се дължи на прекалено продължителния контакт с човешката плът и кръв…