Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Два чифта кехлибарени очи го пронизаха, сърцето му се сви от мрачно предчувствие. Хватката на Антонио се стегна, а Хектор зае по-удобна позиция, като хирург, на когото предстои операция. Очите на Кроукър отчаяно огледаха вътрешността на микробуса. В дъното проблясваше някаква странна машина от метал и керамика, от нея стърчаха маркучи и кабели. Къде беше виждал такова? Нямаше време за отговор на този въпрос. Тялото му се хлъзна и увисна от задната броня, пред очите му се появи бясно летящата лента на пътя. Падането при тази скорост с положителност щеше да му донесе няколко строшени ребра, а ако няма шанс — и счупен врат…
Политна навън, но Антонио запъна крака в пода и го задържа. Мускулите на ръцете му се обтегнаха като дебели въжета. Очите им се срещнаха, между тях пробяга странна искра, могъща и тайнствена…
— Чакай, още не — промърмори Антонио и задържа ръката на брат си със скалпела. — Paciencia…
— Не! — изкрещя Хектор. — Искам си я тая ръка! Искам я веднага! — Острието на скалпела злокобно проблесна на бягащите светлини. После започна да пада и Кроукър затвори очи. Не беше в състояние да стори каквото и да било. Този тип щеше да получи трофея си.
После другият близнак направи нещо много странно. На лицето му се появи зловеща усмивка, очите му се сведоха към лицето на Кроукър.
— Тъмните камъни си знаят работата — изръмжа. Думите му потънаха във воя на вятъра, пръстите му се разтвориха.
В ужасния миг, в който острието на скалпела профуча на косъм от китката му, Лю успя да се пребори със световъртежа и стори единственото, на което беше способен… Сгуши глава между раменете си и се оттласна назад.
Тялото му падна на пътното платно и започна да се търкаля презглава. С напълно отпуснати мускули, но едновременно с това свито на кълбо, както пише в инструкциите. Спаси се единствено благодарение на факта, че шофьорите отзад бяха предпочели да се държат по-далеч от бясно препускащия микробус. Заскърцаха спирачки, разнесоха се ругатни. Той успя да се насочи към края на платното, а бялото петно на микробуса се стопи в далечината, обвито в облаци дизелови газове. Малко по-късно един очукан пикап отби в аварийното платно, младият сърфист зад волана изскочи навън и загрижено го попита дали е ранен.
Заяви му, че не е, макар да изпитваше силни болки в раменете и ребрата, а главата му се въртеше. После добави, че не би отказал да бъде превозен до следващото населено място… Със скърцане, подскачане и надуто докрай радио, предаващо рап концерт, пикапът се понесе по магистралата. Кроукър се облегна назад, пред очите му продължаваха да се полюшват две еднакви лица, разкривени от лъстива алчност. Зъбите му проскърцаха, фаровете на насрещното движение сякаш се забиха в мозъка му. В съзнанието му отново изплува странната машина от метал и керамика, поставена в белия микробус. Беше сигурен, че му е позната, но откъде? В ушите му екна равномерното боботене на компресор. Това боботене беше чул господин Лайес в деня на убийството на Соня, беше го чул и самият той преди броени минути, докато отрязаната глава на Вонда се поклащаше в скута му… А с компресор се захранва…
От гърдите му се изтръгна дрезгав вик, тялото му рязко се изправи, сърфистът зад волана стреснато го погледна. Да, точно така! Близнаците Бонита разполагаха с перфузионен апарат! Това беше машината в техния микробус. Преносима, благодарение на компресора. Което означаваше само едно: Антонио и Хектор действително убиваха хора, за да използват техните органи!
Пред очите му отново блесна острието на скалпела, който размахваше Хектор. Неволно си представи как това острие потъва в обезглавените тела на Соня и Вонда и изрязва оттам нужните органи… В момента перфузионният апарат със сигурност запълваше бъбреците на Вонда с разтвора на Белцер, същото беше станало и с органите на Соня… Каква мрачна ирония на съдбата! Близнаците разполагат с органи за трансплантация, а той отчаяно търси такъв… И е готов на убийство, за да го получи… Дали Махур не му предлага бъбрек от запасите на Бонита?!
Вдигна ръка и притисна слепоочието си. Не, това бе невъзможно! Това бе в разрез с всичко човешко! Тук ставаше въпрос за органи на хора, които беше познавал лично. Хора, станали жертва на хладнокръвно убийство. Що за чудовища са тези близнаци?! Все още нямаше отговор на този въпрос, но беше твърдо решен да го получи.
Лицата им отново се появиха пред очите му и той неволно потръпна. В блясъка на кехлибарените им очи нямаше нищо човешко. Ярки като луни, студени, жестоки, безмилостни… Естрела Лайес бе права: тези двамата наистина бяха чудовища, които нямаха нищо общо нито с Бог, нито с човешкия род…