Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Храната пристигна в момента, в който мобифонът иззвъня. Тъмнокосата сервитьорка се зае с разполагането на чиниите върху масата, а Кроукър стана и се насочи към ъгъла на терасата — там, където светлината на свещите почти не достигаше… От платнището капеше вода, шията и раменете му бързо овлажняха от ситни дъждовни капчици.
Тъмнината е съставна част на греха. Тази част, която в момента му помагаше да проведе разговора с Марселус Рохас Диего Махур. Бутоните на мобифона грееха с дискретна зелена светлина като фосфоресциращите гребени на океански вълни. Изведнъж му се стори, че това са отровни змиорки, които немилостиво се забиват в кожата му…
Щом чу гласа на Махур, сърцето му се сви. Вгледа се в лицето на Джени, сякаш единствено тя можеше да го предпази от злокобните заклинания на адвоката. Близката развръзка го накара да потръпне от напрежение.
— Готов съм за сделката — каза и усети как пръстите на краката му неволно се свиват поради близостта на дъждовните струи. — Изцяло съм на ваше разположение.
— Много добре. — Гласът му прозвуча уверено и спокойно, сякаш изобщо не беше се съмнявал, че бъбрекът ще издържи на проверките. — Остава единствено да ви предам нужната информация за обекта. — Имаше предвид Хуан Гарсия Барбачена — човекът, който трябваше да бъде убит. Говореше внимателно, давайки си сметка, че Кроукър ползва мобифон. — Няма промяна в програмата му. Пристига утре в полунощ.
— Къде? — попита го и хвърли нов поглед към Джени, изпълнен с непонятен копнеж. Сякаш тя бе единственото му спасение от греха, който предстоеше да извърши.
— Не мога да говоря за това по телефона, senor — отвърна адвокатът. — Но ще бъде на юг, в това съм напълно сигурен…
Маями.
— Бъбрекът ми трябва преди това.
— Ще го имате веднага след като целунете нашия човек за добре дошъл — отвърна той и се засмя: — Най-добре някъде около тила… Бъдете спокоен, вашата племенница ще получи това, от което се нуждае.
— Не мога да чакам. Състоянието на племенницата ми се влоши.
— Търпението е наложително, господин Кроукър. Клиентът ми не желае да разчита на никакви случайности, съветвам и вас да действате по същия начин… — Езикът му млясна, очевидно като знак на съчувствие: — Информацията, която предстои да получите, значително ще опрости задачата ви. Ние нямаме интерес да пропуснем нещо, вие — също… А най-вече Рейчъл.
„Прав си, да те вземат мътните — рече си Кроукър. — Аз действително трябва да ликвидирам тоя Хуан Гарсия Барбачена и ще го направя! Но какво ще стане след това? Ще мога ли да живея в мир със себе си?“
— Ами ако Рейчъл почине, преди да получа скъпоценната ви информация?
— Ами ако небето се продъни и всички ние се издавим като пилци? — Гласът му прозвуча абсолютно спокойно, в слушалката се долавяше равното му дишане. — Имайте вяра, сър. Всичко ще приключи добре.
„Откъде по дяволите идва неговата вяра?!“ — запита се неволно.
— Среща в десет и половина сутринта — каза в слушалката той. — Мога да чакам до този час и нито секунда повече. Ще бъда в Саут Бийч, на дървеното мостче срещу „Нюз кафе“.
— Времето е прекалено малко, но ще бъда там — отвърна Махур.
— Съветвам ви да сте точен, тъй като отсега нататък ще имам нужда от всяка минута.
Кроукър прекъсна, пъхна телефона в джоба си и пристъпи към масата.
— Върнах храната, за да не изстине — погледна го Джени. В очите й имаше мълчалив въпрос.
Той кимна в знак на благодарност. Тази малка проява на внимание му се стори като нежна целувка по бузата. С усилие на волята прогони тревожните си мисли. Даваше си сметка, че това, което му предстои, няма никакво значение. Сега най-важното бе да спаси живота на Рейчъл, а за своя ще мисли след това.
— Наред ли е всичко? — напрегнато попита доктор Марш. — Ще имаме ли бъбрека?
— Да — кимна Кроукър. — Веднага след като платя за него.
— Искат ви пари?
Келнерката донесе храната и любезно попита дали желаят нещо друго. Той мълчаливо поклати глава.
Джени се зае с рибата си и извинително подхвърли:
— Всъщност, това не е моя работа…
Над развълнуваната вода се надигаше безплътна бяла пелена. „Като косата на любима жена, разпръсната върху възглавницата“ — помисли си Кроукър и погледна към Джени. В разрошените й от вятъра коси проблясваха миниатюрни дъждовни капчици, очите й отразяваха светлината на свещите и грееха като две малки слънца. Изведнъж изпита съжаление, че я беше поканил под претекст да чуе професионалното й мнение. Харесваше тази жена, а дори и нещо повече — изпитваше влечение към нея…