Град на паднали ангели

— А ти уведоми ли го какво беше намислила? — попита Джейс. — Нещата не са

еднозначни.

— Не. Не казах на никого — отвърна Клеъри и разказа на Джейс за пътуването си до Града

от кости с Люк и Мерис, както и какво беше открила в моргата на „Бет Израел” и как беше

намерила църква Талто.

— Не съм чувал за нея — каза Джейс. — Но Изабел е права, има всякакви странни секти,

които боготворят дявола. Повечето изобщо не успяват да призоват демон. Тези обаче май са

го направили.

— Смяташ ли, че са боготворили демона, когото убихме? Дали сега ще… спрат?

Джейс поклати глава.

— Било е демон хидра, нещо като куче пазач. А и „Нейният дом е смъртта и пътеките й

водят към мъртвите.” Предполагам, че става въпрос за женски демон. Освен това често

сектите, които почитат женски демони, правят ужасяващи неща с бебетата. Имат невероятно

извратени идеи за раждането и децата — той се облегна на седалката, полузатворил очи. —

Сигурен съм, че Клейва ще отиде в църквата и ще провери, но шансът е двайсет към едно да

намерят нещо. Убили сте демона пазач, така че сектата ще се покрие и ще унищожи

доказателствата. Ще трябва да почакаме, докато се установят някъде другаде.

— Но… — стомахът на Клеъри се сви, — онова бебе! И рисунките в книгата, която видях.

Мисля, че се опитват да направят още деца… като Себастиан.

— Не могат — каза Джейс. — Инжектирали са демонска кръв на човешко дете. Това е лошо,

да. Но за да създадеш нещо като Себастиан, трябва да влееш демонска кръв на дете на ловци

на сенки. Затова бебето е починало — той стисна леко ръката й, сякаш да я успокои. — Те

не са добри хора, но едва ли ще опитат да го направят отново, защото нищо не се е получило.

Таксито спря със скърцане на ъгъла на „Хюстън” и Второ авеню.

— Броячът е счупен — каза таксиметровият шофьор. — Десет долара.

Джейс, който при други обстоятелства вероятно щеше да направи саркастична забележка, му

хвърли двайсетачка и излезе от колата, като задържа вратата отворена за Клеъри.

— Готова ли си? — попита той, когато се отправиха към желязната врата на Града.

Тя кимна.

— Последното ми идване тук не беше особено забавно, но да, готова съм — тя хвана ръката

му. — Стига да сме заедно, съм готова на всичко.

Мълчаливите братя ги чакаха на входа на Града, сякаш знаеха, че ще дойдат. Клеъри позна

брат Закарая сред другите. Те стояха в мълчалива редица и пречеха на Клеъри и Джейс да

влязат в Града.

Защо сте тук, дъще на Валънтайн и сине на Института? Клеъри не беше сигурна кой от тях

проговори в главата й и дали не говореха всички. Деца не влизат сами в Града на тишината.

Думата „деца” я засегна, но Клеъри знаеше, че според ловците на сенки, всеки под

осемнайсет години е дете, и трябва да се подчинява на определени правила.

— Имаме нужда от помощта ви — отвърна Клеъри, когато стана очевидно, че Джейс няма да