Една любов в Париж

— Ще ви намерим някое момиче. Защо сте се захванал с рускиня? В която и страна да отидете — тамкашно ще пиете — тъй му е приликата!

Чарли поръча още една бутилка шампанско. Не беше пиян, не можеше и дума да става — само се беше развеселил. Тъй се запознава човек с живота! Когато Лидия се върна, го завари да бъбри и да се смее с новите си приятели, сякаш ги познаваше открай време. Чарли изигра следващия танц с нея. Той забеляза, че тя не следеше стъпките, затова леко я разтърси.

— Ти не внимаваш.

Тя се разсмя.

— Извинявай. Уморена съм. Да си отиваме.

— Да не е станало нещо?

— Не. Само е много късно, пък и е страшно горещо.

След като се сбогуваха най-сърдечно с новите си приятели, излязоха и потърсиха такси. Лидия се отпусна на седалката, капнала от умора. Чарли се чувствуваше щастлив, избиваше го на нежност, затова улови ръката на Лидия и я задържа в своята. Изминаха целия път, без да си продумат нещо.

Легнаха си и още след няколко минути равномерното дишане на Лидия подсказа на Чарли, че беше вече заспала. Но той беше толкова възбуден, че не можеше да заспи. Разходката му беше допаднала твърде много, сега той се чувствуваше съвсем бодър и весел. Той изреди в паметта си всичко, случило се тази вечер, и се усмихна, като си помисли каква чудесна история ще има да разказва, като се върне у дома си. Запали лампата, за да прочете нещо, но не успя да се съсредоточи върху стихотворенията на Блейк. Хаос от мисли се въртяха из главата му. Угаси лампата и веднага изпадна в лека дрямка, но след няколко минути отново се разбуди напълно. Тялото му изгаряше от желание. Той се заслуша в спокойното дишане на заспалата жена и някаква особена вълна на чувства разтуптя сърцето му. С изключение на първата вечер в „Сарай“ освен състрадание и приятелство никакви други чувства не беше изпитвал към нея. След като я беше наблюдавал няколко дни от сутрин до вечер, той вече не я намираше дори за хубава; не можеше да търпи ъгловатото й лице, издадените й напред лицеви кости, плоските й очи — нито хлътнали, нито изпъкнали; понякога му се виждаше съвършено незначителна. Въпреки живота, който тя водеше — Господ знае по какви странни и неестествени начини — тя му правеше впечатление на такова скучно до смърт благоприличие, че сякаш го задушаваше. Нейното равнодушие към всякакви полови връзки му действуваше като студен душ. Тя гледаше с презрение и отвращение на мъжете, които търсеха от нея платено удоволствие. Страстната й обич към Робер я издигаше над всички човешки чувства и убиваше всякакво пожелание. Но Чарли и иначе не вярваше да изпитва някакво особено влечение към нея. Тя често биваше намусена и почти винаги равнодушна. Каквото и да направеше той за нея, тя винаги го приемаше като свое право. Наистина никога нищо не му искаше, но все пак преспокойно би могла да прояви към него известна искрица на признателност за всичко, каквото той беше направил за нея. Стана му неприятно, като си помисли, че може би му се подиграва и го използува. Ако наистина е вярно, онова, което му беше разказал Саймън, че в този публичен дом искала само да спечели пари, за да улесни бягството на Робер, тогава тя не е нищо друго освен коравосърдечна лъжкиня. Лицето му се наля с кръв и пламна, когато си представи, че може би се надсмива зад гърба му на неговото глупаво лековерие. Не, тя не го привличаше и колкото повече се замисляше, толкова по-ясно му ставаше, че не можеше да я търпи. И все пак тъкмо в този момент той просто се задушаваше от страст по нейното тяло, а гърлото му се свиваше, сякаш някой го душеше. Тя не се мяркаше пред погледа му тъй, както той от сутрин до вечер я виждаше — като неугледна смачкана женичка или като някоя учителка от неделното училище, а както се яви пред него първия ден: с широки турски шалвари, със синя чалмичка, украсена със звездички, с яркочервени устни и начернени в ъглите клепачи. Той виждаше пред себе си тънката й талия, светлата и мека златисторумена кожа и твърдите й гърдички с розови пъпчици. Той се мяташе из леглото и не можеше вече да сдържи влечението си. То се превърна в истинско мъчение. Не, не е справедливо тъй. Той беше млад, здрав, нормално развит. Защо тогава да не си позволи и той известна наслада, щом има възможност? Пък и тя за това беше дошла, нали самата тя си го беше казала? Какво го интересува, че щяла да го сметне за скот? Той толкова любезно се беше държал с нея, затова заслужаваше и тя да прояви известна любезност към него. Тихото шумолене на спокойното й дишане го възбуди странно силно, сърцето му затуптя още по-буйно. Той предвкусваше вече сладостта на меките й устни, когато ще впие устата си в нейната; усещаше вече как ще стисне в ръцете си малките й гърдички; чувствуваше гъвкавото й тяло в ръцете си, крачетата й притиснати в неговите. Той запали лампата с надеждата младата жена да се събуди. Надвеси се над нея. Тя лежеше по гръб, с ръце скръстени на гърди, като някаква каменна надгробна статуя; изпод затворените й клепачи течаха полека сълзи, устата й беше разкривена от болки. Тя плачеше насън. Както лежеше, правеше впечатление на дете; по лицето й беше изписано същото изражение, както на децата, когато се чувствуват безкрайно натъжени — детето не знае, че грижите са преходни, както всичко друго на света. Чарли се задъха. Толкова силно отчаяние беше изписано по лицето й, че той не можа повече да го гледа; плътското му желание съвсем изгасна, задуши го състраданието, което се надигна в душата му. През деня тя беше спокойна, готова за весел разговор, дори и общителна, та му се беше сторило, че се е отървала — поне временно — от черната си мъка, за която той предугаждаше, че е пуснала корени дълбоко в душата й. Но насън мъката й отново я потискаше; виждаше се много ясно какви страшни сънища я измъчваха. Той въздъхна дълбоко.