Една любов в Париж

— Доста ми приличат на апаши и гангстери — каза Чарли.

— Точно такива са. Повечето от тях са лежали вече в кафеза, а които не са, имат си го в кърпа вързан. Ако се скарат и започнат да се замерват с чаши или измъкнат ножовете, застани до стената и не мърдай.

— Мисля, че не им е много приятно, като ни виждат тук — каза Чарли. — Изглежда, че много ги бодем в очите.

— Смятат ни за туристи, а тогава винаги им настръхва козината. Но скоро ще им мине. Аз лично се познавам със съдържателя.

Когато келнерът им донесе поръчаната бира, Лидия му каза да повика съдържателя. Едва изминала и една секунда, и той се появи. Веднага позна Лидия. Към Чарли погледна недоверчиво, но когато Лидия му го представи като един от нейните приятели, съдържателят му стисна горещо ръката и каза, че му било приятно да се запознаят. Той седна при тях и поговори с Лидия няколко минути със сподавен глас. Чарли видя, че мъжете от съседната маса проследиха малката сцена и си намигнаха един другиму. Сега те мигновено се успокоиха. Танцът привърши и хората от масата на Чарли и Лидия се върнаха. Те изгледаха непознатите враждебно, но когато съдържателят им обясни, че били приятели, един от тях стана — мрачен наглед младеж, с белег по лицето си от порязване с бръснач — и не закъсня да им предложи по чаша вино. Скоро след това всички забъбриха весело и до един се надпреварваха да дадат възможност на младия англичанин да се почувствува сред тях колкото се може по-приятно. А един от мъжете, седнал до Чарли, побърза да го увери, че били добри момчета, макар и да изглеждали малко груби, а и сърцето им не било наопаки в гърдите им. Той беше вече малко на градус. Чарли скоро превъзмогна първото си притеснение и се развесели.

Скоро след това саксофонистът стана и премести стола си напред. Появи се с китара в ръце и рускинята певица, за която Лидия беше споменала. Посрещнаха я с бурни ръкопляскания.

— Маришка! — каза пияният съсед на Чарли. — Втора като нея няма по света. Била метреса на един от комисарите, но Сталин го разстрелял, а и нея щял да разстреля, но тя успяла навреме да се измъкне от Русия.

Чу го една дама от отсрещната страна на масата.

— Що за глупости му разправяш, Лулу — викна тя. — Маришка е била приятелка на един велик княз преди революцията, всички го знаят. Имала брилянти за милиони, но болшевиките всичко й взели. Преоблякла се като селянка и така избягала.

Маришка беше жена на около четиридесет години. Имаше вид на съвсем изтощена и гледаше мрачно; чертите й бяха мъжки, кожата мургава, очите — грамадни и пламенни, под гъсти, черни, извити вежди. Тя запя с много силен, дрезгав глас някаква тягостна, безрадостна песен и макар Чарли да не разбираше руските думи, ледени тръпки го полазиха. Бурни ръкопляскания отговориха на певицата. После тя подхвана една сантиментална балада на френски — жалбата на една девойка за любимия й, който на следната утрин щял да бъде разстрелян. Слушателите полудяха от възторг. Накрая Маришка им изпя още нещо — този път весела, жива руска песен. Мъжкото трагично изражение по лицето й изчезна, вместо него се появи груба, брутална веселост и певицата даде воля на дебелия си дрезгав глас. Всички пламнаха, сигурно ликуваха в душата си, но същевременно бяха и покъртени, защото под вакханалната веселост се долавяше отчаянието на напразно пролети сълзи. Чарли погледна към Лидия и долови насмешливия й поглед. Той се усмихна добродушно. Тази измъчена жена извличаше от музиката нещо извън неговия досег — това му стана ясно сега. Нови бурни ръкопляскания й благодариха в края на изпълнението й. Но Маришка стана от мястото си съвсем равнодушно, сякаш не ги чуваше, и дойде при Лидия. Двете жени заговориха на руски. Лидия се обърна към Чарли.