Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Пийва й се чаша шампанско, ако й предложиш.
— Разбира се!
Той махна с ръка на келнера и поръча бутилка шампанско, после, като хвърли поглед към пет-шестимата души, насядали на масата, промени поръчката си:
— Две бутилки и няколко чаши! Ще ми позволите, господа и дами, да ви предложа по чаша.
Силна врява от вежливи благодарности последва поканата му. Донесоха виното, Чарли напълни няколко чаши и ги раздаде по масата. Чукнаха се и пиха за общо здраве:
— Vive l’Entente Cordiale!
— A nos allies!
Създаде се много интимно, весело настроение. Чарли остана възхитен. Но той беше дошъл тука да танцува, затова, когато музиката засвири отново, покани Лидия. Дансингът скоро се запълни с хора и Чарли забеляза, че от всички страни отправяха любопитни погледи към Лидия. Сигурно сред посетителите се е пръснала новината коя е. На Чарли му стана доста неприятно, като си помисли, че тя привлича любопитството на всички тези грубияни и на дамите им. Самата тя обаче съвсем не забелязваше, че я оглеждат.
Скоро след това дойде съдържателят и сложи ръката си върху рамото на Лидия.
— Искам да ви кажа няколко думички.
Лидия се освободи от ръката на Чарли, отдели се настрани с пълния съдържател и го изслуша. Чарли забеляза, че тя се сепна. Очевидно съдържателят се опитваше да й посочи с очи някого; Чарли видя, че тя проточи врата си, но многобройните танцуващи двойки й пречеха да вижда и тя последва съдържателя до другата страна на избата. Изглежда съвсем забрави Чарли. Засегнат до известна степен, той се върна на мястото си. Там седяха две двойки и спокойно си наливаха от неговото шампанско, поздравиха го от все сърце. Вече всички се държаха много интимно с него и го разпитваха къде е оставил малката си приятелка. Той им обясни какво е станало. Между тях имаше и един нисък набит мъж с червендалесто лице и големи мустаци. Разкопчаната му риза разкриваше косматите му гърди, а задушната горещина го беше накарала да свали сакото си и да запретне ръкавите си нагоре: целите му ръце бяха покрити с татуировка. Той седеше с една девойка, която изглеждаше с двадесет години по-млада от него. Тя имаше много гладко причесана черна коса, разделена по средата на две, завързана отзад; лицето й беше напудрено с дебел слой бяла като вар пудра, устните й кървавочервени, под очите й черни сенки. Мъжът я бутна с лакът.
— Я слушай, защо не потанцуваш с англичанина? И ти пи от неговото винце, е?
— Нямам нищо против — каза тя.
Когато затанцуваха тя се притисна силно в него. Беше много напарфюмирана, но не достатъчно да прикрие миризмата на чесън, с който вечерята й вероятно е била силно подправена. Тя се усмихна на Чарли прелъстително.
— Наш’то хубавичко англичанче трябва да е доста отракано — изгугука му тя и заогъва като змия гъвкавото си тяло в черната си, но прашна рокля.
— От къде на къде? — усмихна се той.
— Ам’че който не е отракан… ще ходи ли с жената на Берже?
— Сестра ми е — отвърна Чарли весело.
Тя сметна думите му за твърде остроумна шега, затова ги преповтори пред цялата компания, когато музиката престана да свири, и се върнаха на масата. Всички се разсмяха с цяло гърло, а ниският набит мъж с косматите гърди потупа Чарли приятелски по рамото.
— Ах ти, мошеник такъв!
На Чарли не му беше приятно да го смятат за „мошеник“, но му беше приятно да блести в тази компания. Той разбра, че минава за нещо като знаменита личност, щом му е любовница жената на такъв прословут убиец. Всички започнаха да настояват да идва по-често тук.
— Но идвайте сам — каза момичето, с което беше танцувал.