Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
Чарли беше много доволен от себе си и уверен, че е свирил в духа на композитора, и то в ясния непринуден дух, тъй характерен между пианистите.
— Изсвири нещо друго — помоли го Лидия.
Тя избра една пиеса — потпури от народни песни и народни танци за пиано. Чарли не беше чувал нищо за композитора, който ги беше написал. Изтръпна, като видя името на Робер Берже, изписано върху нотите със смел самоуверен почерк. Лидия се загледа мълчаливо в тях и обърна един лист. Чарли хвърли бегъл поглед върху това, което трябваше да свири. Запита се какво ли си мисли Лидия. Така както сега седеше до него, така е седяла и до Робер. Защо го измъчваше и го караше да свири тези потпури и така да разбужда горчивите спомени за своето краткотрайно щастие и нещастие след него.
— Е, започвай.
Чарли свиреше добре от пръв поглед, а и музиката не беше трудна. Стори му се, че е изпълнил задоволително задачата си. След заключителния акорд зачака похвала.
— Много хубаво го изсвири — каза Лидия. — Но къде остана руското в него?
— Изкажи се по-ясно. Какво искаш да кажеш? — запита той малко обиден.
— Ти го свириш така, сякаш се намираш в Лондон в някой неделен ден следобед, когато всички са облекли най-хубавите си дрехи и се разхождат по кръглите празни площади и имат само едно-единствено желание — да стане по-скоро време за чай. Но съвсем не е тъй. Тази музика е старата песен на селяните. С нея оплакват краткия си тежък живот, пеят за златните си ниви, за мъката и труда си да приберат реколтата в хамбарите; пеят за голямата букова гора, за копнежа на хората на труда по земята да настъпи царството на мира и благосъстоянието; предаден е и буйният танц, с който те поне временно забравят тежката си съдба.
— Добре, изсвири го ти по-хубаво.
— Аз не умея да свиря хубаво — отговори тя, но веднага го избута и седна на мястото му.
Чарли се заслуша. Лидия свиреше лошо, но въпреки това съумя да извлече от музиката нещо недоловено от него. Макар, и с голямо усилие, тя успя да изрази бурните чувства, и тежката меланхолия предаде и ритъма на танца с варварска жизнерадостност, която кара кръвта на човека да лудува. Но Чарли кипна:
— Право да ти кажа, не мога да разбера защо смяташ, че можеш по-добре да изразяваш руската атмосфера, като свириш фалшиви ноти и постоянно натискаш с крака педала за шумно свирене — каза той, когато тя свърши.
Лидия прихна да се смее, метна двете си ръце около шията му и го целуна по бузите.
— Много си сладичък — изрече тя.
— Много мило от твоя страна, че ми го казваш — отговори той студено и се освободи от прегръдките й.
— Обидих ли те?
— Съвсем не.
Тя поклати глава и му се усмихна с топла, нежна усмивка.
— Много хубаво свириш, но не бива да си въобразяваш, че можеш да свириш руска музика — не можеш! Посвири ми нещо от Шуман. Шуман сигурно ще ти се удава.
— Не. Нищо вече няма да свиря.
— Защо не ме набиеш, като си ми толкова сърдит?
На Чарли му идеше да се изсмее, но се сдържа.
— Ех, че си глупавичка! Жалко, че още не ми е минавало такова нещо през ума — впрочем и съвсем не съм сърдит!
— Толкова си голям и силен, и хубав! Понякога съвсем забравям, че си още момче — тя въздъхна. — А пък съвсем не си подготвен за живота. Като те гледам понякога, тъй ми се свива сърцето, сякаш с нож ме пробождат.
— Недей започва пак по руски и със сантименталности.
Лидия умееше да увещава, когато желаеше. Чарли се усмихна — признак, че самоувереността му бе разколебана, и пак седна пред пианото. Шуман беше наистина любимият му композитор; Чарли знаеше наизуст много негови творби и свири на Лидия цял час, но когато реши да прекъсне, тя го помоли да посвири още. Младата касиерка полюбопитствува да види кой свири на пианото и надникна в салона. На връщане тя се усмихна на портиера лукаво и многозначително и му прошепна:
— Гургуличките се забавляват.
Когато най-сетне Чарли престана да свири, Лидия си въздъхна само доволно.
— Аз си знаех, че тази музика ти се удава. Тя е също като тебе: здрава, мила и приятна. Свеж въздух, слънчево сияние и прелестно ухание на борова гора лъхат от нея. Подействува ми много добре, докато я слушах, много добре ми подействува и като поседях с тебе. Майка ти сигурно много те обича.
— Е, стига!
— Защо си толкова добър към мене? Аз съм отегчителна, скучна и сигурно те нервирам. Не съм ти особено приятна, нали?
— Чарли се замисли за малко.