Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Айилците са чудесни бойци - каза Брин, загледан към тях. - Воювах срещу вас при Кървавия сняг и знам колко сте добри. Но ако лорд Дракона атакува Шайол Гул, вероятно ще трябва да завладеем долината и след това да я задържим толкова дълго, колкото ще е нужно, за да се срази с Тъмния. Не знам колко може да продължи това, но би могло да отнеме часове. Дни. Кажете ми, налагало ли ви се е някога да се окопавате и да водите продължителна отбранителна война?
- Ще направим каквото трябва да се направи - отвърна Руарк.
- Руарк - каза Елейн. - Вие самите настояхте да подпишете Драконовия мир. Сами настояхте да бъдете част от нашата коалиция. Очаквам да държите на думата си. _Ще правите_ каквото ви се каже.
Въпросите на Брин и Итуралд ги бяха взривили, но това, че им се каза пряко какво да правят, ги укроти. Руарк кимна.
- Разбира се - отвърна той. - Имам тох.
- Изпълни го, като слушаш - каза Елейн, - и предложи мнението си. Щом ще се бием на четири фронта едновременно, ще ни трябва голяма координация. - Погледна събраните пълководци. - Хрумна ми нещо. Имаме четири фронта и четирима Велики капитани…
Башийр кимна.
- Не е съвпадение.
- Е, би могло да е.
- Няма никакви съвпадения, ваше величество - каза Башийр. - Ако нещо сме научили от пътуването си с лорд Дракона, това е то. Четирима от нас и четири бойни фронта. Всеки поема един, а кралица Елейн координира действията ни и надзирава кампанията в цялост.
- Аз ще отида при малкиерите - заяви Агелмар. - Повечето Пограничници сега се бият там.
- А Кандор? - попита Елейн.
- Щом Айез Седай ще се бият там, аз също - каза Брин. - Мястото ми е с Бялата кула.
„Не иска да воюва в Андор - помисли Елейн. - Не иска да воюва редом с мен. Иска раздялата да е чиста.”
- Кой идва в Андор с мен тогава?
- Аз - каза Башийр.
- За мен значи остава Шайол Гул - каза Итуралд. - Да се сражавам редом с айилците. Ден, който изобщо не съм се надявал да видя всъщност.
- Добре. - Елейн седна. - Хайде да се заемем с подробностите. Трябва ни централно местоположение, от което да работя, а Кемлин е изгубен. Засега ще използвам Мерилор. Местоположението му е централно и има много пространство за движение на войски и продоволствие. Перин, смяташ ли, че можеш да поемеш командването на логистиката в този лагер? Да устроиш терен за Пътуване и да организираш преливащи, които да помагат с комуникации и снабдителни операции?
Перин кимна.
- Останалите - каза тя, - нека се заемем с разделянето на силите в подробности и да съставим плановете. Трябва ни твърда идея как да изкараме тролоците от Кемлин, за да можем да се сразим с тях на равен терен.
След няколко часа Елейн излезе от павилиона. Главата й се беше замаяла от подробности по тактики, продоволствени нужди и разполагане на войски. Когато примигнеше, виждаше в ума си карти, изписани ситно с бележките на Гарет Брин.
Другите от заседанието вече тръгваха за лагерите си, за да започнат изпълнението на бойните си планове. Помръкващото небе беше наложило в павилиона да се поставят фенери. Смътно си спомняше, че бяха поднесли обяд и вечеря на срещата. Беше се хранила, нали? Просто имаше _толкова_ много неща да се свършат.
Кимваше за сбогом на минаващите покрай нея владетели. Повечето начални подробности по бойните планове бяха обмислени. На заранта Елейн щеше да прехвърли войските си до Андор, за да започне първата стъпка от контраатаката срещу Сянката.
Земята тук беше мека и гъвкава от тучната зелена трева. Влиянието на Ранд се бе задържало, макар той да си беше заминал. Докато Елейн оглеждаше извисилите се дървета, Гарет Брин се приближи и застана до нея.
Тя се обърна, изненадана, че все още не е напуснал павилиона. Единствените задържали се тук бяха слугите и охраната й.
- Лорд Брин?
- Просто исках да кажа, че съм горд - промълви Брин. - Добре се справихте.
- Едва ли имаше какво да добавя.
- Добавихте водачество - каза й Брин и мина на „ти”. - Ти не си пълководец, Елейн, и никой не очаква да си. Но когато Тенобия се оплака, че Салдеа е оставена без защита, успя да я върнеш към важното. Напреженията са силни, но ти ни опази сплотени, притъпи лошите чувства и предотврати свадите помежду ни. Добра работа. _Много_ добра.
Тя се усмихна широко. Светлина, колко трудно беше да не засияе от думите му. Не й беше баща, но беше най-близо до това от всички, които бе познавала.
- Благодаря ти. И, Брин, Короната се извинява за…
- Нито дума за това - прекъсна я той. - Колелото тъче както пожелае. Не обвинявам Андор за случилото се с мен. - Поколеба се. - Все пак ще се бия заедно с Бялата кула, Елейн.