Богинята на светлината

— Най-накрая — рече Артемида с притаен дъх — един смъртен, който знае как да се отнася с богиня.

Памела прехапа устни, но Еди се засмя ведро, взе ръката на Артемида и бързо я поднесе към устните си.

— Разбира се, че знам. — Той заоглежда тълпата работници, събрани около тях. — Кой от вас ще скицира тази прекрасна богиня, за да може после някой майстор на камъка да извае безсмъртния й образ в мрамор?

— Няма ли да е по-лесно да й направим няколко дигитални снимки в различни пози и скулпторът да работи по тях? — бързо попита Памела.

— По-лесно, може би, но ми се струва грешно. Твърде студено е… Твърде безлично…

— Но Диана ще бъде на разположение само до петък. След това тя има… а… а… ангажимент от преди, който не може да промени — рече Памела.

— Тогава трябва да работим бързо, тъй като искам моята богиня да бъде овековечена по начин, познат от древността. Феб, ти си експерт по Древен Рим. Как биха го направили по онова време?

— Скулпторът би скицирал модела и после би работил от скиците — Аполон замълча и изви нагоре едната си вежда. — Освен ако не сте наели Пигмалион. Мисля, че той е работил с образа на жената, който е виждал само в сърцето си. — Той внезапно насочи очи към Памела и на нея й се стори, че погледът му ще я изгори. — Но малцина от нас имат късмета да получат онова, което сърцата им желаят.

Памела се насили да не трепне. Той казваше, че е лишен от безсмъртните си сили, но когато я гледаше по този начин, тя изпитваше едновременно горещина, студ и вълнение.

Фауст сякаш не забеляза страничните действия, които се разиграваха между дизайнерката му и нейния помощник. Вниманието му беше завладяно от неговата собствена безсмъртна.

— О, но с нас е Диана, не Галатея, така че ще направим скица на модела.

— Галатея не е била богиня. Тя е била само съживен камък — леко раздразнено се намеси Артемида.

— Колко вярно! Колко вярно! — възкликна Еди. — Пигмалион не е имал щастието, което имам аз.

— Аз мога да скицирам вашата богиня, сър — един млад мъж се отдели от тълпата.

— Отлично! — зарадва се Еди. — Имаме нашия художник, имаме и нашия модел. Мисля, че ми се намират няколко снимки на оригиналния фонтан във Форума. Предполагам, че майсторите могат да работят по тях, докато рисуват нашата богиня.

Всъщност — каза Памела, докато отваряше чантата си и бързо измъкваше скицника, — помислих, че сигурно ще харесаш нещо, което никога не е правено досега. Затова си позволих да нахвърлям няколко предварителни скици на нов фонтан. Естествено, той е базиран изцяло на този във Форума, който харесваш толкова много. Не съм поставила единствено централната фигура. Исках да го направим заедно. Струва ми се, че скиците ще ти допаднат.

— Памела ги обсъди с мен и ви уверявам, че дори боговете в планината Олимп биха приветствали фонтан като този, който тя е създала — рече Аполон.

— Браво, Памела! — Еди взе скицника и закима одобрително. — Планината Олимп! — Той се разсмя. — Не бих и очаквал нещо по-малко за фонтан, славещ се със статуя на нашата Диана. Моля те, покажи тези скици на художника ни… — той спря и хвърли въпросителен поглед към младия мъж.