Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Приятелите му споделиха същата участ. Джейк беше настоявал да предприеме пътешествието сам, но те не пожелаха да го чуят.

Пиндор предложи най-разумния довод:

— Ако не успеем да преминем през бариерата заедно с теб, ще можем поне да ти пазим гърба.

Джейк отстъпи, тъй като нямаше време за спорове.

— Пригответе се — каза Нефертити и отиде при Политор и чичо си.

Екипажът на кораба и бунтовниците си размениха безмълвни сигнали. Скришом сграбчиха камъни. Някои измъкнаха скрити кинжали. Нефертити постави ръка върху меча си.

Никой не си бе направил труда да ги обезоръжи. А и защо да го правят? Силите на Кре — както на земята, така и на борда на ладията на фараона — надвишаваха многократно шепата затворници. Освен това целият лагер бе заобиколен от ято озъбени харпии.

Дори Калверум Рекс и вещицата му не им обръщаха никакво внимание. Двамата стояха встрани, съсредоточили вниманието си изцяло върху джобния часовник като две свраки, които си играят с нещо лъскаво. Калверум Рекс бе издирвал Ключа на времето прекалено дълго и след като сега го държеше в ръката си, не се интересуваше от своите пленници.

Джейк извърна глава настрани, при което пясъкът напълни яката на ризата му. Раницата му лежеше на няколко крачки от него, охранявана от двама жреци на Кръвта на Ка. В нея се намираше изумруденият кристал.

Рязък вик привлече вниманието му.

— Сега! — извика Нефертити и измъкна меча си.

Всички пленници се втурнаха към Процепите, сякаш възнамеряваха да се скрият в сенчестите каньони и тъмните тунели. Пометоха охраната, изпречила се на пътя им, като таран. Изненадани, силите на Калверум Рекс се разпиляха и отстъпиха.

Нефертити се възползва от моментното объркване и поведе хората си към кордона от войници, който не успя да ги спре. Между тях и скалите обаче ги очакваше летяща орда, въоръжена с остри зъби и нокти. Нефертити продължи напред и битката се измести в тази посока, тъй като принцесата увлече всички след себе си.

Стражите хукнаха след избягалите пленници, някои от тях дори стъпиха върху пясъчните гробове, в които се бяха скрили Джейк и приятелите му. По петите на стражите се втурна и ятото харпии. След броени секунди около Джейк не остана абсолютно никой.

Не биваше да чака повече.

Надигна се и се измъкна от плиткия гроб. Изтръска се от пясъка и свали качулката. Останалите последваха примера му. Приличаха на прашни зомбита, които излизат от гробовете си.

Марика се засуети, но Джейк я сграбчи за ръката и й помогна да се измъкне. Пиндор и Ба’чук извадиха оръжията си: меч и железен кривак.

Джейк се обърна и видя, че на пост край раницата му е останал само един жрец. Останалите бяха хукнали след избягалите затворници. Забулената в черно расо фигура посегна към дръжките на раницата, но Марика протегна ръка, метна кинжал и посече китката на жреца.