Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Нейният страх от Манджурия беше дълбок и инстинктивен, цялото й същество се сковаваше от ужас при мисълта за онова враждебно място. Още повече, че можеше и да не стигнат живи до там — попаднеха ли в ръцете на китайците, щяха да бъдат пребити до смърт. Тя съвсем разбираемо се боеше да остави зад гърба си дома и близките си и да бъде изложена на произвола на съдбата. Досещах се и за друго нейно опасение, което не би признала — вероятността да не може да си набавя опиум и да изпадне в криза, по-страшна и от най-лошите й кошмари.
Както казах, Уан Дзюн имаше всички основания да се тревожи. Само по отношение на мен инстинктите я подведоха и тя до последно вярваше, че е намерила истинска приятелка в мое лице. Може би заради самотата и нуждата от близко същество тя реши, че аз съм човекът, пред когото може да се разкрие изцяло. Всеки от нас се нуждае от приятел и тя не затвори сърцето си за мен дори когато съпругът й започна да се вслушва в съветите ми за Манджурия. Казваше само, че е на коренно противоположното мнение по въпроса, но знае, че им мисля доброто и съм искрено загрижена за тях.
Трябваха ми години горчив опит, за да осъзная една истина — не държавите, а хората са тези, на които дължим вярност. Сега от дистанцията на времето ми се иска да бях казала на Уан Дзюн да послуша сърцето си и да не заминава за Манджурия за нищо на света. Трябваше да я посъветвам да напусне Китай със или без Пу И. Вместо това, докато тя спеше, изтощена от тревога и замаяна от опиума, аз кроях планове как да ускоря отпътуването на императорската двойка за Манджурия. За тази цел трябваше да ги сплаша до смърт, да ги убедя, че в Тяндзин животът им виси на косъм и не струва пукната пара. А и вече нямах търпение да се върна в Шанхай, където животът кипеше. Тук, в тази мрачна къща, самата аз се чувствах като затворник.
Дойхара ни посещаваше ежедневно, но двамата не бяхме имали интимна близост след онази първа вечер. Въпреки че сексът ни не беше нищо особено, веднъж му предложих да прекара нощта в стаята ми. Той отказа под предлог, че ако Пу И ни разкриеше, вече нямаше да ми има доверие. Уан Дзюн също щеше да се отдръпне от мен и да остане непреклонна по отношение на заминаването им за Манджурия.
— Освен това аз обичам да пробвам нови вкусове и аромати, принцесо. Но съм поласкан, че ти би опитала повторно от същото блюдо. Явно ти е харесало.
В отчаянието си се опитах да съблазня двамата войници от патрула. Но те се бояха до смърт от Дойхара и отново ударих на камък. Сигурно си мислеха, че ги изпитвам, и геройски устояха на изкушението. Тогава си припомних добрите стари времена и потърсих утеха в момчетата за една нощ, които обикаляха по здрач уличките зад пристанището. Но тези момчета са като слабия опиум — мимолетно изживяване, което не утолява желанието ти, а се плъзга по повърхността на живота ти, без да остави следа.
Реших да насоча енергията си към онова, за което всъщност бях тук — да убедя императорската двойка да замине на североизток час по-скоро. Гостуването на стария учител на Пу И Реджиналд Джонстън се оказа истински късмет за мен. Той беше дошъл в Тихата градина да помоли Пу И да напише предговор на книгата, посветена на живота му в императорския двор. Заглавието й беше „Здрач в Забранения град“ и Джонстън я беше посветил на императора. Пу И беше изключително поласкан и написа кратко предисловие, в което не пестеше суперлативите за своя учител и го нареждаше сред „най-големите умове на Китай“.
По време на това гостуване Пу И държеше да вечеряме особено тържествено и на трапезата ни се сервираха блюдо след блюдо, достатъчни да нахранят хилядите евнуси от Забранения град. Докато опитвахме от най-качествените вина, най-прясната риба и най-крехките меса, Джонстън умело гъделичкаше егото на императора и Пу И сияеше от самодоволство. Двамата си говореха, все едно бяха сами на света. Вниманието, с което Пу И удостояваше чужденеца, неимоверно дразнеше Дойхара. Той, естествено, би предпочел императорът да слуша само прояпонски настроени съветници.