Изкуплението на Атлантида

Внезапно значението на думите на Литън проникна през мъглата от убийствена ярост завзела мозъка му. Спомена Девън. Значи вампирът стоеше зад всички това. Бренан трябваше да предаде информацията на Алексий, който, по думи на Аларик, тази вечер щеше да се върне в щабквартирата на глутницата на Лукас. Мисълта за разговора му с жреца му напомни за необходимостта да скрие шишенцето, което Аларик му беше дал. Бренан за кратко се опита да установи психически път с някои от побратимите си, но Тиарнан издаде звук на ужас и концентрацията му се срина.

- Бренан, аз го убих - изстена тя и пълното отчаяние в гласа й го ужасяваше.

Някой изгубил надежда не би бил в състояние да се бори, ала двамата с нея трябваше да го направят, иначе Литън щеше да я сложи на убиващия ума стол.

Само през трупа ми, закле се пред себе си.

Очите на Тиарнан се разшириха, сетне се преви на две като както от устните, така и от корема й излезе странен и неприятен звук. Литън й се развика да се изправи, но мъжът от охраната отстъпи няколко крачки назад от нея, без за сваля пистолета, сякаш също както Бренан и той знаеше какво следва.

Тиарнан извика и повърна, докато не изпразни стомаха си. Литън се дръпна назад и настрани, за да го избегне.

- Веднага след като пристигнат останалите, искам да я махнете оттук - нареди Литън на охранителя. - Ще се срещнем при килиите.

Ученият си тръгна, преди Бренан да успее да каже нещо, каквото и да е, което можеше да го спре или забави по някакъв начин, а след това половин дузина тежко въоръжени мъже нахлуха в стаята.

Тези мъже също бяха добре обучени, нямаха нищо общо с обикновени главорези. Работеха като екип, ескортирайки Бренан и Тиарнан по един коридор, след това през врата, която водеше към стълби, по които слязоха надолу.

Надолу, надолу и пак надолу. До момента, в който стигнаха дъното и един от мъжете ги натика през врата, водеща към друг коридор. Бренан успя да пресметне, че зданието разполага с не по-малко от четири подземни етажа.

Пазачите, отговорни за Бренан, го държаха далеч от Тиарнан и разбира се, бяха насочили оръжията си към главите им. Електричеството тук долу, изглежда, не беше засегнато от мълниите, след като ярка флуоресцентна светлина огряваше коридора. Докато продължаваха напред, успя дори и за миг да съзре Тиарнан, лицето й бе бяло като платно, а на тази светлина изглеждаше дори зеленикаво-сиво. Шокът я бе обзел и тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.

Той трябваше да намери изход и да го направи бързо. Не хареса звученето на израза „килиите“ или злокобния начин, по който Литън го беше казал. Пазачът зад Бренан го сръга между плешките с цевта на оръжието си и му се развика да побърза.