Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Но като слушах как дядо Аргирис се вживява в длъжността на императора, неведнъж съм си мислил: абе, не може всичко това да се научи само от четене. Да не би душичката му да ходи в таен час из ония зали и покои и да разговаря с мъртвите? Или да не би пък да е семенце той от някой императорски род и да се е предавало от мозък в мозък скрито знание, докато по някакво чудо на природата точно с устата на Аргирис Киру е проговорило? Защо не? Колко пъти императорската рода̀ е требена, изселвана, прогонвана. Защо да не са заточили тук някъде някой наследник на престола, до прост селянин да са го стъпкали и от него да почва родословието на кафеджията? Значи — и Зоица да е от същото царско коляно. Защо не? Иначе откъде у едно просто девойче такава хубост ще се събере, такова… Думи нямах да назова какво бе Зоя за мен и тъй като владееше акъла ми докрай, и за владетелка на империя я слагах…

Не си правя майтап — дотолкоз ме бяха обаяли и дядото, и внучката. Но казах ти — не само императорът се бе вселил в кожата на дядо Аргирис, а и много още имперски хора до най-нищожните на вид. Сякаш цяла хилядолетна Византия с милионите си граждани бе избрала хилавия старец, за да съобщи чрез него какво е представлявала и що е сторила за света.

Аргирис Киру държеше списък на великите византийски дела. Личеше си, че не го е правил изведнъж. С годините и в резултат на размислите си бе откривал нови заслуги на своята владичица и бе допълвал редовете. Тоя списък аз съм чел и макар да забравих повечето точки, първата я помня — Византия бе превърнала християнството в световна религия. Ако не беше тя, кой знае докога последователите на Христа щяха да се крият из катакомбите и да скитат из пустините. И може би под огъня и меча Христовото слово щеше да заглъхне. Но Бог бе избрал Византия, за да я освети отвътре със светлината си и да укрепи истината си в нея. Над всичките свои закони, над цялата своя мощ и държавно величие тя бе сложила думите: „Упованието в Бога е нашето единствено избавление. В него е надеждата за спасението на нашите души и на империята!“ И каквото въобще християнството е дало на света, най-напред чрез Византия го е дало!

Само тая първа точка да стоеше в списъка — и тя е достатъчна да се поклоним на византиеца. Но и останалите заслуги на християнската държава не бяха нещо, дето само нея да ползва. Каквото бе постигнала с борба, с жертва, с ум и воля, правила го бе и за други народи и племена, защото, като помазаница Божия, тя бе проникната от дълга не само да владее, но и да се грижи за християнския свят. Дори когато тоя свят й отговаря с черна неблагодарност. А между всички, дето бяха цицали от Византия и се бяха крили зад гърба й, на първо място стояха варварите от Европа.