Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 250
Перейти на страницу:

Това главно ястие, ако разрешиш да продължа с гостилничарското сравнение, беше животът на византиеца, на отделния човек. Че кой е тоя човек, питаш, и какво общо има някакъв си отделен човек с историята на вековната държава. Там е работата, че дядо Аргирис умееше да свърже малкото с голямото и в мизерния живот на някой салдамарий, на амбулантен константинополски търговец примерно, да усетиш величието на империята. На какви ли не хора знаеше той житието-битието в подробности. На селянина и писаря, на царедвореца и рибаря, на калугера и войника, на хетерата и златаря, на просяка и пълководеца. Чет нямат професиите само в столицата. Но дядо Аргирис можеше да ти разкаже също за бирника от Епир, за наемника от Тракия, за скотовъдеца от Витиния, за земеделците от долините на Меандър и Скамандър, за аристократ от Евбея, за мореплавателите от Родос и за разни още хора от Лакедемон и Атика, Сирия и Тесалия, Армения и Ливан.

Какво разправяше той? Ами струва ми се — всичко, дето съставя и нашия живот. Как са били облечени, къде са живели, какво са яли, в какво се е състояла работата им и кому са плащали данъци, забавите им, скърбите им, как са се женили и погребвали, по какъв начин са воювали и са си отглеждали децата. Виж себе си, огледай се наоколо, пък пренеси всичко хиляда години назад във Византия — тѐ това най-често разказваше дядо Аргирис.

Но да говориш за отделния човек, трябва да са ти известни законите в държавата, уредбите на областите и селищата, писани и неписани житейски правила, тържищата и митниците, пристанищата и военните лагери, дворците и бордеите. Откъде кафеджията бе научил за тях? От четене. От четене по своя воля и усмотрение! Десетилетия наред велико любопитство и страстно родолюбие го беше водило в Атинската библиотека, а там една книга го прехвърляла към друга, втората към трета и така до не знам-къде си. И каквото намерел в книгите, главата му преработвала по своя си начин. Само че не съм сигурен докъде дядо Аргирис разказваше прочетеното и откъде почваше да донажда и измисля.

Недей смята обаче, че да измисляш, значи да лъжеш и да подменяш истината. Ако сложиш един опитен художник пред недовършена мозайка, той ще я огледа, ще вникне в нея, ще се вживее в замисъла и душата ще му подскаже какво камъче да вземе и къде да го тури. И малко по малко ще изникнат образи нови — ако не същите според първоначалния план, то подобни, а може би и по-хубави. Такъв даровит и опитен художник бе дядо Аргирис. Древният чертеж на зданието му беше в ръцете, границите бяха определени, основите — положени, а където нещо бе изтрито и изгубено от начертанието, той сам го добавяше и изграждаше в съответствие с голямата идея на първите творци и строители.

А тъкмо тая грандиозна византийска идея беше схванал той и се бе посветил да й бъде хранител. Един Бог в небето, един негов помазаник на земята — василевса, една вечна империя за цивилизованите народи. Всичко останало е от лукавия! А самата империя се крепи на три стълба: християнската вселенска вяра; римското право, издъно преработено от Юстиниан и неговите учени; елинската култура, събрала всички потоци от Древна Гърция в морето на Христовото откровение. И власт, власт всемогъща, която да стига до последния поданик, за да го държи прав и отговорен пред имперската сила. Защото всичко лично в такава съвършена държава трябва едновременно да е имперско. Ако не е — по дяволите да върви! И това се отнася не само за селяните, робите или занаятчиите примерно, а също толкова за сановниците, епископите и пълководците. И за самия василевс се отнася! Защото Бог го е посочил като свой наместник не заради личността или родословието му само, а за да бъде в една и съща мяра и източник на земната власт, и неин покорен служител…

Опасявам се, че ако дядо Аргирис ме чуеше сега, щеше да се намръщи. Може би пропускам нещо от неговата византийска идея, може би неправилно подреждам стойностите й. Ама аз всъщност и не желая да се впускам във всичките й разклонения, защото ако ги подловя, нищо чудно да намеря сто нейни прилики с руския комунизъм, да кажем. Гледам те, че се стряскаш от това намекване, пък старецът сигурно щеше да се обърне в гроба. Нямам време да споря и ще ти дам едно примерче. Знаеш ли, че властта е държала в желязна шепа почти цялото византийско стопанство? Държавен чиновник разпределя суровините, втори държавен чиновник решава кой може да произвежда и кому да продава, трети слага печат на стоката, заприходява я на държавен отчет и ако речеш да кривнеш, ръце реже, четвърти нормира цените и тъй нататък.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)