Невиждани академици

- Много неприятно състояние на нещата, ммм-да, - изказа се Лекторът по Сървеменни руни.

Лицето на Завеждащия катедра помръкна:

- Хъм...

Давай де, давай, кажи го, мислеше си Пондър. Знам си, че ще го кажеш, просто не можеш да се стърпиш, просто не можеш...

- Мисля си, Стибънс, защо не вземеш да я оправиш тази работа, като ти се отвори малко време, а? – предложи Завеждащият катедра.

- Бинго!

- Моля, Стибънс?

- А, нищо, сър, нищо. Просто се бях замислил за, така да се каже, неизменното естество на вселената.

- Радвам се, че все някой мисли по въпроса. Давай все така, - Лекторът по Съвременни руни се огледа и добави – Като гледам, нещата май поутихнаха. А онези баници звучаха обещаващо.

И от страна на магьосниците по-обременени от години, от гравитация или и от двете, се забеляза придвижване по посока към вратите, но импровизираният мач беше продължен от някои други, не чак толкова магнетично привличани от ножове и вилици.

Пондър седна и нагласи папката в скута си.

- Нямам ни най-смътна представа, какво изобщо правя тук, - обяви той на света като цяло.

- Бих ли могъл да бъда по някакъв начин от помощ, сър?

- Господин Лут? О, така де, много любезно от ваша страна, но не мисля, че умението ви със свещите би било от голяма...

- В тази разновидност игри от най-голямо значение са три категории въпроси: първо, подробните правила на играта; второ, най-подходящите умения, действия и философия, необходими за успеха в нея; и трето, разбирането за същината на играта. Да продължавам ли?

- Ъ, - изказа се Пондър, в онзи унес, спохождащ всекиго, чул за пръв път Лут да му чете лекция.

- Жестоко ги плямпа, а? – обади се Трев – Той завъртяните думи ти ги ръси така, че таквиз като мен и теб шъ им трябва да спрат да си починат на половината път! Е, поне аз де... – той млъкна смутено.

- Ъ, продължавайте, господин Лут.

- Благодаря ви, сър. Доколкото разбирам, целта на дадената игра е да бъде вкаран най-малкото един гол в повече, отколкото от съперническия отбор. Обаче и двата ви отбора само се суетят по терена, като всеки се старае да ритне топката при първа възможност. О, голове бяха отбелязани все пак, но само по случайност. Също както в шаха, необходимо е да подсигурите вашия цар, тоест вратата. Вярно, бихте могли да възразите, че имате пазител на вратата, но все пак той е само един, фигуративно казано, човек. Всяка спасена от него топка е срам за неговите съотборници, позволили на противника да го доближи. От друга страна те трябва съвместно да се постараят да максимализират шансовете, топката да стигне до противниковата врата. Това е проблем, който ще изисква допълнително обсъждане. По-горе споменах шаха, обаче в тази игра, най-вече с оглед на лекотата, с която прелита топката, поради което действието мигновено се пренася от единия край на игрището в другия, също както една джуджешка фигура може с един ход да преобърне ситуацията на дъската на Туп!

Той забеляза израженията на лицата им, усмихна им се и продължи:

- Знаете ли, това определено е една от най-простите възможни игри. Всяко малко момченце може да я играе... и все пак оптималното й играене изисква свръхчовешки талант, - той се замисли за момен и добави – Или, може би, под-човешки. Най-малкото изисква доброволен отказ от егото, което ни възвежда в царството на метафизиката. Такава простота и все пак такава сложност. Наистина съм възхитен!