Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Защо?
- Идеята е на господин Лут, г-н Архиканцлер. Очевидно те трябва да се научат на баланс, контрол върху телесните движения и елегантност.
- Случвало ли ти се е някога да видиш как блюстител Нобс се мъчи да стои на един крак? Да ти кажа, това е бързодействащ лек срещу всякаква меланхолия.
- Не е трудно да си го представя, - Пондър изобщо не вдигна поглед.
- А аз си мислих, че идеята е, да се научат как да натирят с ритници топката във вратата.
- Е, да, но господин Лут има концепция.
- Нима?
- Да, сър.
- Разтърчали са се по цялата сграда, моля ви се, - продължаваеш да мърмори Ридкъли.
- Да, господин Лут и господин Младонадеждов подготвят нещо специално за банкета, - обясни Пондър, стана и отвори горното чекмедже на картотеката.
Това действие бе предназначено да напомни на Ридкъли, че си има работа някъде другаде, но този път номерът не мина.
- О, и както разбирам сме се сдобили с нови топки.
- Г-н Снорисон умее да разпознава благоприятните възможности.
- Значи всичко е наред, така ли? - гласът на Ридкъли прозвуча някак си озадачено.
- Изглежда да, сър.
- Е, в такъв случай най-добре да ги оставим да си карат както знаят, - заключи Ридкъли, позамисли се, чувствайки че все ще да е останало нещо за доразчепкване и продължи да разчепква - А как върви с онези правила, господин Стибънс?
- О, доста добре, благодаря ви г-н Архиканцлер. Запазих някои от уличната игра, разбира се, та всички да са доволни. Някои от тях са доста чудати.
- Господин Лут е доста свястно момче, както изглежда.
- О да, г-н Архиканцлер.
- Много добре му хрумна за тази врата с мрежата вместо кола, ако питат мен. Така ще е по-забавно.
- Ще идете ли да тренирате, сър? - попита Пондър придърпвайки си поредния документ.
- Че аз съм капитанът! Нямам нужда от тренировки, - Ридкъли тръгна да излиза, но спря с ръка на дръжката на вратата - Снощи си поговорихме надълго и нашироко с бившия Декан. По душа той, разбира се, е свястно момче.
- Да, доколкото разбирам, атмосферата във Всекинощната Стая е била много задушевна, г-н Архиканцлер, - отвърна Пондър.
И много скъпа, добави си той наум.
- Знаеше ли, че младият Ейдриън Репосем е станал професор?
- О, да, г-н Архиканцлер.
- А ти искаш ли да станеш?
- Всъщност не, г-н Архиканцлер. Мисля, че все трябва да остане някакъв пост в това учебно заведение, който да не заемам.
- Да, но те взели че нарекли тяхната машина Пекс! Не е кой знае колко изобретателно, нали?
- О, има някои съществени разлики. Доколкото знам той използва кокошки за генерирането на блитовата диаметрика, - каза Пондър.
- Изглежда така, - кимна Ризкъли - Най-малкото, нещо като такова беше.
- Хъммм, - продума Пондър.
Беше едно такова тежко хъмкане, за което сигурно и лодки можеше да се връзват, стига да не са твърде големи.
- Нещо нередно ли има? - обнадежди се Ридкъли.
- О, не точно, г-н Архиканцлер. А бившият Декан случайно да е споменал нещо за необходимостта да се преустрои изоснови морфичният резонатор, която да позволи нужните промени в блит-слудовия интерфейс?
- Комай не, - сви рамене Ридкъли.
- О, - лицето на Пондър беше безизразно - Е, Ейдриън все някак ще се оправи. Той е много способен.
- Да, но всичко нали се основава на твоя труд. Ти построи Хекса. А сега те го изкарват егати големия разбирач. Има го дори на картичка от цигари.
- Това е много мило, сър. Добре е изследователите да получават признание.
Ридкъли се почувства като комар, опитващ се да ужили стоманена броня.
- Ха, магьоснчеството доста се е променило от моето време насам, - възкликна той.
- Да, сър, - каза, без да даде да се почувства неговото мнение Пондър.
- И, между другото, господин Стибънс, - заключи Ридкъли отваряйки вратата - моето време все още не е отминало.
В далечината се чу крясък. Последван от срутване на нещо. Ридкъли се усмихна. Изведнъж времето му се беше прояснило.
Когато заедно с Пондър те стигнаха Голямата зала, повечето играчи се бяха струпали край един проснат на пода техен съодборник, до който коленичеше Лут.
- Какво става тук? - поиска да знае Ридкъли.
- Лошо контузен, сър. Ще трябва да му наложа компрес.
- А, - погледът му падна върху един голям, обкован в бронз сандък. Който изглеждаше като най-нормален сандък до момента, в който забележиш показващите се изпод ръба му пръстчета на крака.
- Багажа на Ринсуинд, - изръмжа той - А щом той е тук, Ринсуинд няма как да е избягал далече. Ринсуинд!