Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Хенри! - възкликна той - Каква приятна изненада. Какво те води насам в нашето жалко и, уви, закостеняло университетче?
- Хайде сега, Муструм. Като напусках, момчетата нали разширяваха границите на познанието. Оттогава нещата, както разбирам, са позатихнали. Между другото, това е професор Репосем.
Иззад самозвания Архиканцлер на Бързнек като малка луна изгряваща от сянката на газов гигант, изникна смутен младеж, поне според Ридкъли поразително приличащ на Пондър Стибънс, въпреки че, да го убият, не би могъл да каже точно защо. Сигурно защото изглеждаше сякаш непрекъснато смята наум, и то не нормални сметки, а от онези заврънкулестите, гъчканите с букви.
- Е, нали знаеш, как е то с границите, - измърмори Ридкъли - Видиш какво има от другата страна, и разбираш, защо изобщо са я сложили границата. Добър ден, Репосем. Лицето ви ми е познато.
- Някога работих тук, сър, - отвърна притеснено Репосем.
- А, да, сещам се. В Крилото по Високоенергийна магия, нали?
- Бива си го нашия Ейдриън, бива си го, - вметна собственически бившият Декан - И ние, знаеш ли, си имаме наше Крило по Високоенергийна магия. Казваме му Крило по Още-по-високоенергийна магия, но, подчертавам, това е само за избягване на объркване. Не е от никакво желание да обидим добрия стар Н.У. Възприемай, прилагай, усъвършенствай, това е то, моето мото.
Е, щом си го приложил, то сега ще е кради, плагиатствай и се дръж като ни лук ял ни лук мирисал, помисли си Ридкъли, но без да губи самообладание. Старшите магьосници никога не се карат публично. Иначе щетите може да са неимоверни. Не, всичко си беше крайно учтиво, да, но с остър край.
- Съмнявам се, че е възможно объркване, Хенри. В крайна сметка нали ние сме старшият университет. И, разбира се, аз съм единственият Архиканцлер в тази околност.
- По силата на обичая, Муструм, но времената се изменят.
- Или, най-малкото, някой изменя. Да, но аз съм носителят на Шапката на Архиканцлера, Хенри, също както моите предшественици векове и векове наред. Това е Шапката на върховния авторитет в делата на Мъдрите, Хитроумните и Лукавите. Шапката, Хенри, която понастоящем е на главата ми.
- Не е така, да знаеш, - възрази весело Хенри - Носиш всекидневната си шапка, която сам си си направил.
- Но щеше да е на главата ми, ако бях поискал!
В усмивката на Хенри нямаше никаква радост:
- Разбира се, Муструм, но авторитетът на Шапката често е бил оспорван.
- За малко да си прав, стари мой приятелю. Фактически, владеенето на шапката, в отминалите дни, неведнъж е било въпрос на разноглания, но самата Шапка - никога. И виждам, че самият ти носиш изключително натруфена шапка, чието великолепие надминава всички крайности, но тя е просто една шапка, момчето ми, просто една шапка. Не искам да обиждам никого, и съм сигурен, че след още някое хилядолетие, и тя също ще натежи от мъдрост и достойнство. Виждам, че в тази насока си оставил много място за развитие.
Репосем избра този момент да потърси спасение в клозета и с приглушено извинение се промъкна покрай Ридкъли и изфиряса.
Колкото и да е странно, липсата на публика не повиши напрежението, а го понижи. Хенри извади от джоба си малка хартиена кутия.
- Цигара? Знам че предпочиташ сам да си свиваш, но Вердант и Скаур правят тези специално за мен и са много добри.
Ридкъли си взе една, защото колкото и да е високомерен един магьосник, ако не приеме на аванта цигари или пиячка, значи е гушнал букета. Но той се постара да не забелязва яркия надпис „Изборът на Архиканцлера” на кутията. Докато връщаше кутията, нещо малко и шарено се изплъзна и падна на пода. Хенри, с пъргавина изобщо не очаквана от магьосник толкова нагоре по главната последователност на диаграмата на Кръцврънк-Съсел[41], бързо посегна и го хвана, мърморейки си нещо в смисъл „да не вземе да се изцапа”.
- От този под може и манджата си да ядеш, - отбеляза хладно Ридкъли.
И сигурно ще си я яде, добави наум той.
- Не друго, но колекционерите такава врява вдигат и за най-малкото петънце по тях, а аз мойте ги давам на синчето на иконома, - подметна небрежно Хенри, обърна картончето и се намръщи - „Бележити съвременни магьосници, № 9 (от 50): Д-р Сръчко Хлебаров, BC (с отличие), Fdl, Kp, PdF (Ескрау), Директор на Изследванията на Блита, Бързнек. Това май вече го имам, - той го прибра в джоба на жилетката си - Нищо, пак става за разменки.
Ридкъли можеше да преценява доста бързо, особено под парата на бурните огньове на яростта.
- Значи така, Магборо, компания за тютюн, енфие и цигарена хартия, - произнесе се той - със седалище Псевдополис. Кой от Н.У. е в колекцията?