Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
В повечето случаи това щеше да проработи, но сега двамата старши магьосници бяха впили погледи един в друг без изобщо да примигват, и дори и парче Орачески пай не можеше да ги изкуши.
- Ние обаче, мъжете от занаята, не се интересуваме от подобни нищожни дрънкулки, нали? - подметна Хенри - За нас или най-големите, велики дрънкулки, или нищо, нали така, Муструм?
- Шапката гониш, - рече с равен глас Ридкъли.
Въздухът помежду им забуча.
- Да, разбира се.
Последва злокобна тишина бележеща сблъсъка на две воли. Пондър Стибънс обаче реши, че доколкото той, формално погледнато, заема дванадесет важни поста в университета, той сам съставлява цяла комисия, поради което, де факто, толкова прелива от квалифицираност, че би трябвало да се намеси.
- А вашият залог, Де... сър, ще е...?
Ридкъли се обърна наполовина към него и изръмжа:
- Той няма нужда от залог. Аз сам се набутах в това...
По-старшите магьосници се развълнуваха и Пондър дочу как някой прошепна: “Креслото на мъртвеца?”
- Не, забранявам го! – надигна глас Пондър.
- Ти ли забраняваш? – нахвърли му се Хенри – Та ти си жалка хърба, млади ми Стибънс.
- Сборът на гласовете на всички постове, заемани от мен в Съвета на Университета практически означават, че аз контролирам Съвета, - заяви Пондър, мъчейки се да изпъчи кльощави гърди, които изобщо не са били създадени за изпъчване, но все пак се надигаха обзети от праведен гняв, както и от известна доза ужас от това, какво ще стане като му свърши напушването.
Съперниците малко се поосвестиха при вида на този стихиен бунт от онеправданите маси.
- И никой ли не забеляза, как си натрупал цялата тази власт? – зачуди се Ридкъли.
- Аз забелязах, сър. Само че аз си мислих, че това е отговорност и тежък труд. Никой от вас не го е грижа, видите ли, за подробностите. Формално погледнато трябва да се отчитам пред други хора, обаче обикновено тези други хора съм пак аз. Изобщо си нямате на представа, сърове. Аз съм дори и камерленго[42], което значи, че в случай, че вие, г-н Архиканцлер, изведнъж хвърлите топа по каквато и да е причина с изключение на законното наследяване съгласно традицията на Креслото на мъртвеца, аз ще управлявам този университет до законното избиране на нов Архиканцлер, което, предвид природата на магьосническата общност, означава работа за цял живот, след което Библиотекарят в качеството си на несъмнен и компетентен представител на старшия преподавателски състав ще се опита да изпълни дълга си, а в случай че той не успее, официалната процедура е, магьосниците по цял свят да се бият помежду си за Шапката, причинявайки пожари, разрушения, гълъби, зайци и билярдни топки изхвърчащи от всички телесни отвърстия и висока смъртност, - след кратка пауза той добави – За пореден път. Поради което някои от нас са малко обезпокоени, ако им се случи да видят могъщи магьосници репчещи се така. В заключение, господа, позволих си да говоря толкова обстойно с цел да ви дам време да обмислите намеренията си. Все някой трябваше да го стори.
Ридкъли си прочисти гърлото:
- Благодаря за ценния принос, Стибънс. Ще трябва да продължим тази дискусия по-късно. Това нещо определено трябваше да бъде казано. Сега, в крайна сметка не е като някога.
- Приемам забележката, - поде Хенри – но с уточнението, че по-точно това ще е “някога” за някой друг.
Пондър още дишаше тежко.
- Много уместна забележка, - заключи тежко Ридкъли.
- Сигурен съм, че дочух някой да споменава банички с къри? – продължи не по-малко предпазливо Хенри.
Все едно гледаш два прадревни дракона да общуват посредсвом книга по етикет по-стара дори и от тях, и то писана от монахини.
- До обяд остава още доста време.[43] Чуй сега, какво ще ти кажа, защо не вземеш да приемеш гостоприемството на моя университет? Сигурен съм, че сме оставили стаята ти точно както си беше, макар че, както подразбрах, някои доста необичайни неща са изпълзели из-под вратата. А може би ще предпочетеш да останеш и за утрешния банкет?
- О? Ще си имате банкет? – оживи се Хенри.
- Точно така, и за мен ще е удоволствие да се присъединиш към нас, стари мой приятелю. Даваме го в чест на част от гражданското общество. Все солта на земята са тези хора, ако ме разбираш. Прекрасни момчета, стига да не ги гледаш как се хранят, но могат да са отлични събеседници, дадеш ли им достатъчно бира.
- Чудна работа, като гледам това важи и за магьосниците. Е, значи ще се наложи да приема. От хилядолетия не съм бил на банкет.
- Наистина ли? – изненада се Ридкъли – А аз мислех, че точно ти ще си на банкет всяка нощ.