Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Ами, нали разбираш, Съветът и народът на Псевдополис имат доста... патриотични възгледи...
- Според мен пък думата, която търсеше, беше „шовинистични”.
- Много рязка дума, като се има предвид, че в целия свят няма по-самодоволен и високомерен град от Анкх-Морпорк.
Това беше толкова очевадна истина, че Ридкъли реши да се престори, че не я е чул.
- И на една от тея картички си ти, а? - изръмжа той.
- Страхувам се, че те настояваха, - отвърна Хенри - Нали съм роден там, разбираш ли. Местно момче и така нататък.
- И нито един от Н.У., - промълви с равен глас Ридкъли.
- Технически погледнато не, но го има проф. Репосем в качеството му на изобретател на Пекса, - докато Хенри казваше това, гузност и непокорство се бориха за място в изречението.
- Пекс, а? - провлачи Ридкъли - Това нещо като Хекса ли е?
- О, не, нищо подобно. Изобщо не е като Хекса. На съвсем различен принцип е, - Хенри прочисти гърлото си - Задвижва се от кокошки. Те задействат морфичния резонатор, или както там му се викаше. Докато вашият Хекс, доколкото си спомням, използва мравки, които са значително по-малко ефективни.
- Как така?
- Изкарваме яйца за трапезата ни.
- Това, знаеш ли, не ми звучи като кой знае каква разлика.
- О, хайде сега. Та те са сто пъти по-големи! Освен това Пексът е в специално построено за целта помещение, а не е разхвърлян както му дойде по цялата сграда. Професор Репосем си знае работата, а и дори ти, Муструм, няма как да не признаеш, че реката на прогреса се подхранва от хиляди източници!
- Повечето от които не извират от проклетия Бързнек! - избухна Ридкъли.
Те се измериха с погледи. Професор Репосем си подаде главата из-зад ъгъла и много забързано пак се скри.
- Да бяхме мъже като бащите ни, досега вече щяхме да се замеряме с огнени кълба, - рече Хенри.
- Прав си, - каза Ридкъли - Макар че, право да си кажем, бащите ни не бяха магьосници.
- Е да, така си е, - призна бившият Декан - Баща ти, доколкото си спомням, беше месар.
- Вярно. А твоят имаше купища зелеви насаждения, - отговори Ридкъли.
За миг настъпи тишина, след което бившият Декан подметна:
- Помниш ли като дойдохме двамата за пръв път в Н.У.?
- Помня, помня, като лъвове се борихме тогава, м-да.
- Добри времена бяха, като тръгне да си ги припомня човек, - отбеляза Деканът.
- Разбира се оттогава изтече много вода, - каза Ридкъли и след още една пауза добави - Случайно да ти се е припило нещо?
- И да ми се е припило, не е случайно, - отвърна бившият Декан.
Малко по-късно, докато крачеха величествено накъм кабинета на Архиканцлера, Хенри подметна:
- Та значи се опитвате да играете ритнитопка? Четох нещо такова във вестника, но си помислих, че е шега.
- Че защо? - изненада се Ридкъли като навлязоха в Голямата Зала - Ние имаме прекрасна спортна традиция, както добре знаеш!
- Ах, да, традицията е бич за устрема. Не се занасяй, Муструм. Старият екип може и да е много славен, ама я пробвай да го нахлузиш, след като не си го носил от четиридесет години. О, виждам, че господин Стибънс е все още с теб?
- Ъ... - започна Стибънс, местейки поглед от единия към другия.
Пондър Стибънс веднъж беше взел на сто процента изпит по ясновидство като се яви на него предишния ден. Така че можеше да разпознае образуващ се гръмотевичен облак само щом го види.
- Как върви ритнитопката, млади момко?
- О, като че ли е много добре даже, г-н Архиканцлер. Радвам се да ви видя пак, Декане.
- Архиканцлер, - измърка бившият Декан - Чудя се колко ли ще издържите срещу моя университет.
- Е, ние тук спретнахме доста яко отборче, - рече Ридкъли - и, независимо че възнамеряваме първоначално да срещнем местен отбор, за мен ще е голямо удоволствие да покажа на Бързнек туй онуй на игралното поле.
В този момент те бяха стигнали почти до средата на Голямата Зала и нищо чудно, че присъствието им доведе до прекъсване на играта.
- Г-н Архиканцлер, наистина имам чувството, че не би било зле да... - намеси се Пондър, но гласът му беше заглушен от възторжен рев, раздал се от всички краища на Голямата Зала.
- А трофеят ще е? - усмихна се на множеството Хенри.
- Какво? - запръска слюнка от възмущение Архиканцлерът - Какъв трофей?
- Като луди-млади спечелихме по някоя друга купа по гребане, нали Муструм?
- Сигурен съм, че Патрицият има нещо предвид за лигата, да.
- Струва ми се, че съвсем скоро в Синята закусвалня ще бъдат сервирани закуски, - намеси се с една такава отчаяна, задъхана бодрост Пондър - Разбира се, ще има кекс, но, убеден съм, също така и интересен асортимент от банички с къри.