Невиждани академици

Слънцето изгря и ето че тя почука на задната врата на работилницата на г-н Силен-в-ръката. Джуджето и отвори с пръсти целите омацани с руж.

- А, здравей, Гленда. Как е?

Тя гордо плясна на масата пачка заявки и отвори куфара. Който беше празен.

- И ще ми трябват още доста мостри, - заяви тя.

- О, ама това е чудесно, - възкликна джуджето - Кога успя?

- Тази сутрин.

Беше толкова лесно. Врата след врата се отваряха пред нея и всеки път едно гласче в главата и се обаждаше: „Сигурна ли си, че това е редно?”, а друг, по-дълбок глас, който някак много приличаше на този на Мадам Фашкие, възразяваше: „Той иска да ги прави. Ти искаш да ги продаваш. Те искат да ги купуват. Мечтата се върти ли върти, парите също”.

- Червилото тръгна много добре, - каза тя - Тея тролски момичета си го слагат с мистрия, без майтап. Така че това, което ви трябва на вас, сър, е да им продавате мистрии. Ама хубави, в лъскави шарени кутийки.

Той я изгледа възхитен:

- Все едно не си ти, Гленда.

- Не знам, може и да съм си аз, - Гленда заизсипва мостри в куфара си - Хрумвало ли ви е да се заемете и с обувки?

- Мислиш ли, че ще си струва? Те обикновено ходят боси.

- Преди да дойдат тук, те и червило не си слагаха, - изтъкна Гленда - Може пък в обувките да е бъдещето.

- Но краката им са като гранит. Не им трябват обувки.

- Да, но ще ги искат, - възрази Гленда - С тях ще стигнете до върха.

Силен-в-ръката я изгледа неразбиращо и Гленда си спомни, че дори и градските джуджета бяха свикнали с родните си опаки изрази.

- О, извинявайте, исках да кажа до дъното, - поправи се тя и продължи - Освен това за роклите. Гледах къде ли не, но никой не прави подходящи рокли за тролки. Има само човешки рокли в огромен размер. А и ги кроят, така че тролката да изглежда по-слаба, а по-добре щеше да е тя да изглежда по-едра. Повече като тролка, а не като някоя дебела жена. Нали разбирате, трябват ни дрехи, които да крещят: „Вижте ме каква съм страхотна грамаданска тролка”.

- Да не са те ударили с нещо по главата? - възкликна Силен-в-ръката - Защото ако е така, и аз искам.

- Е, ние мечти ли разпространяваме или какво? - рече Гленда, подреждайки грижливо мострите в куфара - А това е доста по-важно, отколкото си мислех.

Мечтите стигнаха до още четиринадесет клиентки, преди Гленда да реши, че за днес стига, пусна заявките в пощенската кутия на Силен-в-ръката и се върна на работа с лек куфар и необичайно леко сърце.

Ридкъли зави по коридора и ето го точно пред него... Умът му трескаво затършува за най-подходящото обръщение: за „Архиканцлере” изобщо не можеше да става дума, „Декане” беше твърде очевидно оскърбление, „ей, тоя с двата стола” също, че и отгоре, а пък „ах ти, неблагодарно, предателско, мазно копеле” беше твърде дълго за произнасяне. Как, да му се не види, му беше името на тоя скапаняк? Проклятие, нали бяха приятели още от първия им ден в Н.У...