Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Не мърдай, шефе.
Тенекийката излетя от крака му, после, като тръгна да пада, той и тегли един шут право към Пондър. Хората зад Пондър се присвиха да не ги удари, а тя профуча покрай лицето му и се завъртя в орбита, така че за момент изглеждаше сякаш той има сребърна огърлица, но не след дълго тя се върна право в ръката на Трев като изскочила на брега сьомга.
В настъпилата тишина Пондър извади от джоба си тавмометър и го погледна.
- Естествено фоново равнище, - обяви с равен глас той - Нямало е магия. Как постигнахте това, господин Младонадеждов?
- То просто си има чалъм, шефе. Фалцовете са му майката, да ама тръгна ли да му мисля много, работата се прецаква.
- А с топка можете ли да го постигнете?
- Дедъзнам, не съм пробвал. Ама майче не. Щото нема как, сфащаш ли, да изкараш и надлъжния и напречния фалц. Ама и с топката туй онуй все ще стане.
- Да, но как ще ни помогне това на нас? - попита Хикс.
- Владеенето на топката е всичко, - каза Лут - Заплануваните правила, струва ми се, ще позволяват само на вратаря да докосва топката с ръце. Това е от жизненоважно значение. Обаче няма никаква изрична забрана да се удря топката с глава, коляно или да се спре с гърди, така че да падне при краката. Не забравяйте, господа, топката лети. Доста време тя ще прекарва във въздуха. Така че ще трябва да се научите да не мислите само повърхностно.
- Сигурен съм, че използването на главата ще бъде считано за непозволено, - обади се Пондър.
- Сър, вие предполагате наличието на правило, където такова няма. Спомнете си, какво ви казах за същината на играта.
Пондър видя как Лут се подсмихва и се предаде:
- Господин Лут, делегирам ви задачата по селекцията и тренирането на нашия ритнитопковски отбор. Ще се отчитате пред мен, естествено.
- Да, сър. Благодаря ви, сър. Ще имам нуждата да секвестирам играчите от обичайните им задължения, когато услугите им са необходими.
- Е добре, като гледам, май ще трябва да се съглася с това. Отлично, оставям отбора във ваши ръце, - заключи Пондър и се замисли: колко ли често някой вързоп стари дрипи използва думата „секвестирам” все едно я употребява постоянно? И все пак Ридкъли изглежда харесва това гоблинче, ако то е такова, а пък аз никога не съм схващал отборните игри.
- Ще ми бъде ли позволено също така, сър, да помоля за отпускането на съвсем малък бюджет?
- За какво?
- При цялото ми уважение към ограничеността на университетските финанси, - зарпледира Лут - съм уверен, че е наложително.
- За какво?
- Бих искал да заведа отбора на балет.
- Това е смехотворно! - възмути се Пондър.
- Не, сър, жизненоважно е.
На следващия ден във „Вестника” имаше статия за загадъчното изчезване на баснословната „Бижу”, от което Гленда я напуши смях. Хората просто не си четат детските приказки, мислеше си тя на излизане от вкъщи. Трябва ли ти красавицата, търси я в пепелта. Но понеже Гленда си беше Гленда и беше обречена да си остане в сърцето си Гленда, тя добави: макар че пещите на Нощната Кухня се поддържат денонощно чисти и всякаква пепел незабавно се изчиства и изхвърля.
За нейна изненада Жулиета излезе от къщи почти в същия момент и на вид беше почти будна.
- Как мислиш, шъ ме пуснат ли на банкета? - попита тя, докато си чакаха омнибуса.
Теоретично да, помисли си Гленда, но най-вероятно не, защото тя беше момиче от Нощната кухня. Нищо че беше Жулиета, г-жа Уитлоу все пак щеше да я спре, защото е от Нощната кухня.
- Жулиета, ти ще идеш на банкета, - каза тя на глас - И аз също.
- Да, ама на г-жа Уитлоу туй няма да и хареса, - отбеляза Жулиета.
Нещо все още вреше в Гленда. Беше започнало в Гофна, не секна целия вчерашен ден, а и за днес беше останало.
- Не ми пука, - заяви тя.
Жулиета се изкиска и се огледа да не би г-жа Уитлоу случайно да дебне до спирката.
И наистина не ми пука, помисли си Гленда. Не ми пука. Беше като да оголи меч.
Кабинетът на Пондър винаги озадачаваше Муструм Ридкъли. Та този човек, в името на всички богове, използваше картотека. Ридкъли действаше на принципа, че всичко което не можеш да си спомниш, и без това не е важно, освен това беше довел купчинно-подовия метод на завеждане на документация до равнището на изкуство.
Пондър вдигна поглед:
- А, добро утро, г-н Архиканцлер.
- Я иди виж Залата, - изстреля Ридкъли.
- Да, господин Архиканцлер?
- Нашите момчета играят балет.
- Да, господин Архиканцлер.
- И има някакви момичета от Операта с тея техните късите полички.
- Да, господин Архиканцлер. Те помагат на отбора.
Ридкъли се наведе над масата и трупна по едно от грамадните си кокалчета от двета страна на хартията, над която работеше в момента Пондър.