Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Мисля, че господин Лут изказа някои много ценни идеи, - заподбира думите си той – И смятам, че той би следвало да продължи в същия дух. Продължавайте, господин Лут.
Да видиш как Лут вдига поглед, беше като да гледаш изгрева на слънцето, да но на едно колебливо слънце, страхуващо се, че всеки момент боговете ще го запратят с някой шамар обратно в нощта и петимно някой да го увери, че такова нещо няма да се случи.
- Аз струвам ли?
- Ами, ъ... – запъна се Пондър и Трев трескаво му закима – Ами, собствено, да, така изглежда, господин Лут. Потресен съм от мащабите на преценката ви за толкова кратко време.
- Имам дарбата да откривам закономерности в оформящи се ситуации.
- Наистина ли? О. Добре. Действайте тогава.
- Извинявайте много, имам един въпрос, ако обичате.
На вид като торба дрехи втора употреба, а говори като пенсиониран теолог, помисли си Пондър.
- Питайте, господин Лут.
- Може ли да продължа да се занимавам с оклепване?
- Какво? Това ли желаете?
- Да, благодаря ви много. Доставя ми голямо удоволствие, а не ми отнема много време.
Пондър метна един поглед на Трев, който сви рамене, направи гримаса и кимна.
- Но искам да помоля за една услуга, - продължи Лут.
- Донякъде очаквах, че ще поискате, - върна се в свои води Пондър – но, уви, поради ограниченията на бюджета ни за този семестър...
- О, не, не искам никакви пари, - увери го Лут – Аз и без това нямам за какво да ги харча. Искам само Господин Трев в отбора. Той е изключително скромен, но е необходимо да знаете, че в работата с краката е гений. С него в отбора не виждам как бихте могли да загубите.
- А, не, - заотстъпва Трев размахвайки ръце – Не! Без мене! Аз не съм ви ритнитопковец! Аз само си подритвам тенекийки!
- Нали точно от това, както съм чувал, се е била зародила ритни-топката? – изтъкна Пондър, на когото никой не му беше давал да играе на улицата.
- Аз пък съм чувал, че това било като рекли някогашните пичове да подритват отсечената глава на някакъв неприятел,[44] - даде приноса си блюстител Нобс (без роднинска връзка).
Чу се прочистване на гърло.
- Едва ли, ако питате за моето мнение, - заобяснява Хикс – Освен ако не са я вързали в торба или не са я хванали в някаква метална скоба, в който случай пък ще имате проблеми с тежестта, защото човешките глави изкарват по около десет фунта парчето, което си е жива беля за ритане, струва ми се. Струговането й може и да пооправи малко нещата, стига да не забрави човек да върже с тел челюстта, защото хич не е работа топката да ви ухапе крака. Имам няколко глави в ледницата, ако някой желае да поекспериментира. Изумително е, че все пак се намират хора, които си завещават телата в полза на некромантията. Какви ли хора не се срещат само.
В този момент Завеждащият катедра Посмъртни комуникации забеляза, че е загубил аудиторията си.
- Няма защо да ме гледате така? – озъби се той – Пръстенът с черепа, нали се сещате? Налага ми се да разбирам от тези неприятни неща.
Пондър се прокашля учтиво:
- Господин Младонадеждов, нали така беше? Вашият колега има много високо мнение за вас. Не бихте ли се присъединили към нас?
- Сори, шефе, ама обещах аз на старото ми мамче, че хич нема да я играя ритнитопката. Щото с нея само стой ти гледай как шъ ти пръснат тиквата!
- Трев Младонадеждов? – изрева блюстител Нобс (без роднинска връзка) – Ама ти да не си на Дейв Младонадеждов момчето? Той...
- Да бе, да, вкарал четири гола, - размрънка се Трев – А после ей така си пукна на улицата и дъждът отмиваше кръвта му в канала, а някой го беше покрил с миризливо сетре. Царят на Ритнитопката, моля ви се!
- Имате ли нужда да поговорим малко, Господин Трев? - попита го настоятелно Лут.
- А, не. Без такива. Наред съм си. Ясно?
- Това тук не е онзи вид ритнитопка, Трев, - зауспокоява го Лут.
- Ъхъ, зная. Да ама обещах на старото ми мамче.
- Тогава поне им покажете техниката си, Господин Трев, - примоли се Лут и добави към играчите - Трябва да го видите това!
Трев въздъхна, но Лут си беше майстор в кандардисването.
- Добре де, стига да млъкнеш, - склони той и за всеобщ смях извади от джоба си консервена кутия.
- Ето, виждаш ли? - оплака се той на Лут - Те го вземат за бъзик.
Лут скръсти ръце:
- Покажете им.
Трев пусна тенекийката върху крака си и без никакво видимо усилие я метна на рамото си, където тя се изтъркули около врата му до другото рамо и, след кратка пауза, взе че се изправи. С леко присвиване на рамо той я хвърли на другия си крак, завъртя я с върховете на пръстите си, където тя си остана леко подрънквайки. После той намигна на Пондър: