Невиждани академици

Това развали магията.

- Как така? – сепна се Пондър – Ама наистина, как така? Стойте тук, господин Лут!

Лут изведнъж се присви и се загледа в обутите си в груби обувки крака:

- Извинявайте, ако по какъвто и да било начин съм нарушил нещо. Аз исках само да струвам.

- Да струва? – Пондър погледна Трев с надежда за някаква карта за тази непозната територия.

- Ми то той все такива ги ръси, - обясни Трев – Ма той нищо лошо не ви е направил, та що сте му се развикали така, а? Ми то си бяха страшно добри идеи това неговото! Не мо’е да му се нахвърляте така само щото е кинта и четвърт и му е превзет лафа.

Преди малко Лут изглеждаше забележимо по-висок, мислеше си Пондър. Наистина ли само се присвива така?

- Не му виках, - оправда се Пондър – Просто се чудех, защо му е на него да оклепва свещи! Тоест, знам, че това му е работата, но защо?

- А, трябва си да се оклепват свещите, сър, трябва си, - поясни с готовност блюстител Нобс (без роднинска връзка) – А ако питате за мойто мнение, оклепването си беше доста добро напоследък. Често като си обикалям аз коридорите нощем и си мисля...

- Ама гледайте, хора, той е ерудит! Направо излъчва начетеност! Енциклопедична личност е! – възкликна Пондър.

- Да не ми казвате, че е твърде умен за да е оклепвач на свещи, а? – наежи се блюстителят – Да ама тъп оклепвач как ще ви се хареса, а? Че то така всичко ще потъне в калпави окапвания.

- Аз изках да кажа просто, че...

- ... и лекета, - заключи непреклонно блюстителят.

- Но не може да не приезнаете, че е странно...

Комай всички искат да го убият.

Пондър се спря, когато бездната в паметта му зейна.

- В това няма никакъв смисъл. Не може да бъде!

- Сър?

Той осъзна, че всички ритнитопковци са го зяпнали. Ридкъли беше отказал да каже нещо повече, и отруденият ум на Пондър беше приел, че Лут ще да е беглец от нещо си. Не беше нещо необичайно. От време на време по някой новозавършил магьосник в някое малко градче ще реши, че ще е най-добре бързичко да се върне на опреснителен курс в гостоприемните стени на университета, докато дребната му грешчица не бъде поправена/забравена/заличена/потулена (ненужното да се зачертае). Винаги е имало други, на които е било предоставяно убежище по разни тайнствени причини. Политиката на магьосническата общност биваше или съвсем проста и се разрешаваше с прекратяването на нечие дишане, или беше оплетена като кълбо прежда в стая с три енергични малки котенца.

Лут обаче... Какво престъпление би могъл да извърши точно пък той? А и не биваше да се забравя, че точно Ридкъли го беше пуснал тук, и пак той беше натресъл Пондър в сегашното му положение. Най-разумното нещо, следователно, беше просто... да го кара както стане.