Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Просто малък номер, който научих – измъкнах се аз.
– Баронс никога не е бил мъртъв? Беше ли той... изваден от строя за известно време?
В’лане и Баронс се мразят. Има нещо общо с това, че Баронс е убил принцесата на В’лане преди много време. Инстинкт, много по-дълбок, отколкото бих могла да проумея, ме накара да излъжа.
– Шегуваш се, нали? Баронс е неубиваем.
– Бих искал да знам как си заблудила Ънсийли принцовете, МакКайла – отново имаше стомана в коприната. Не беше въпрос. Беше заповед.
Той се премести в свода с мен и опияняващия аромат на Фае двора, на жасмин и сандалово дърво, парфюмира деликатния аромат на пурпурни венчелистчета, смазани под ботушите му. Опасността пристъпи с него.
Килнах глава, изучавайки го. Внезапно разбрах откъде идва гневът му. Той беше докаран опасно близо до ръба не защото мислеше, че съм успяла да заблудя мрачните принцове, а защото се безпокоеше, че те са знаели, че Баронс не е мъртъв и някак са успели да заблудят него.
В’лане беше член на Висшия съвет на кралицата. Бил е подбран от водача на тяхната раса да открие истината сред придворните интриги. А се е провалил. Неспособността му да различи истина от лъжа, най-малкото от Ънсъйли, беше го разтърсила. Разбирах това. Ужасно е да осъзнаеш, че не можеш да се довериш на преценката си.
Но в този случай не грешеше. Баронс наистина беше мъртъв, а Ънсийли принцовете не бяха заблудили В’лане. Но нямах намерение да му го казвам. Не само че Баронс беше настоял да лъжа В’лане, но, изглежда, аз бях програмирана с непоколебимата повеля да пазя тайната на Баронс.
Доколкото го познавах, сигурно го беше татуирал някъде по мен.
Но все пак можех да дам на В’лане част от истината.
– Помниш ли, когато каза, че едва съм започнала да откривам какво съм?
Погледът му си изостри и той кимна. Докосна косата ми.
– Доволен съм, че я възстанови, МакКайла. Чудесна е.
Да, така е, но Баронс, изглежда, беше на друго мнение.
– Ти беше прав. Наскоро разбрах, че има едно място в мен и в него има познание, което не мога да обясня. Намирам неща, които не разбирам.
Той наклони глава, изчаквайки.
– Открих руни, които принцовете не харесваха. Използвах ги в комбинация с други, за да създам илюзия, че Баронс е мъртъв – излъгах.
Той обмисли думите ми. Ънсийли принцовете не го бяха измамили. Аз бях измамила Ънсийли. Леките линии на напрежение на лицето му се отпуснаха.
– Убедила си Даррок и принцовете, че Баронс е мъртъв, за да повярва Даррок, че ти искрено търсиш съюз с него?
– Точно.
– Защо?
Поколебах се.
– МакКайла, не може ли вече да се доверим един на друг? – каза той меко. – Какво да направя, за да те убедя? Заповядай ми, аз съм твой!
Бях толкова уморена да лъжа и да бъда лъгана, да не се доверявам и да не ми вярват.
– Той знаеше пряк път към контрола върху Шинсар Дъб. Затова Книгата го уби.
– Значи е вярно това, което чухме – прошепна той. – Не е бил Ловец все пак.
Кимнах.
– И какъв е този пряк път?
– Не можах да го измъкна от него, преди да умре.
Той ме огледа.
– Да заблудиш принцовете толкова цялостно би изисквало невероятна сила – той започна да казва нещо, после, изглежда, размисли и спря. След малко каза внимателно: – Тези руни, които си използвала, какъв цвят бяха?
– Кървавочервени.
Той остана неподвижен и ме наблюдаваше, сякаш не беше съвсем сигурен какво гледа. Почувствах се изключително неудобно. После каза:
– Те туптят ли като малки човешки сърца?
– Да.
– Невъзможно!
– Искаш ли да ги призова сега?
– Можеш да го направиш толкова лесно?
Кимнах.
– Няма да е необходимо. Приемам думата ти, МакКайла.
– Какви са те? Даррок не ми каза.
– Представям си, че е бил още по-заинтригуван от теб, след като ги е видял. Огромна сила, МакКайла. Паразити. Те се впиват във всичко, което докоснат, растат и се разпространяват като човешка болест.
Супер! Спомних си как изглеждаха по-големи в спалнята ми в апартамента на Даррок. Дали по невнимание не бях освободила друго Ънсийли зло в света?
– Използвани с Песента на Сътворението, могат да оформят непробиваема клетка – каза той. – Никога не съм ги виждал лично, но историите ни разказват, че са били използвани от първата Сийли кралица за наказание и са една от съставките, използвана в стените на Ънсийли затвора.