Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Той ме погледна. Не ме позна — Наурунг изглеждаше доволен от себе си. — Вие сам го казахте, сахиб, индийците са невидими за англичаните. Свалих униформата си и облякох индийски дрехи. Той погледна през мен. Аз не бях там. Бълстроуд сахиб вижда само униформата, не вижда Наурунг Синх.
Влязох в „Шалимар Багх“, където никога не съм стъпвал преди, и заговорих портиера — огромен, войнствен раджпут. Но щом му предложих една рупия, за да извърне глава, докато влизам, той смекчи своята войнственост. Бълстроуд го нямаше никъде. Бе изчезнал. Тогава забелязах една леко открехната врата и я отворих. Тя ме отведе в коридор в задната част на сградата. Стигнах до затворен вътрешен двор, за чието съществуване не подозирах, спретнат малък двор, в който играеха няколко деца, и в далечния му край видях Бълстроуд да влиза в къща, залепена до стената. Две прекрасни млади бенгалки излязоха бързо да го посрещнат, хванаха го за ръцете и тогава се появи пълна жена, която също го поздрави.
— Това не ми звучи добре — каза Джо, клатейки глава.
— И аз така си помислих, сахиб, но тогава, докато се чудех какво да правя по-нататък, малките деца, погълнати от играта си, чуха виковете и вдигнаха погледи. Оставиха играчките си, хукнаха към Бълстроуд и се хвърлиха към него с викове „Татии!“.
— Боже господи, да не искаш да кажеш…
— Да, сахиб! Бях открил тайната му! Не си ли спомняте, че Бълстроуд сахиб изостави бенгалската си съпруга, когато се ожени за англичанка?
— Да, каза ми го. И мемсахиб се върнала в Англия с детето, нали така?
— И той отново прибра индийската си жена. Ако изобщо някога я е оставял.
— Брей! Горкият мръсник! Да води двойствен живот през цялото време! Колко изморително! Нищо чудно, че изглежда толкова изтощен! И през цялото време да се бои, че може да го разкрият.
— О, да, ако тогавашният управител знаеше за бенгалската госпожа Бълстроуд, кариерата му щеше да пострада може би фатално.
— Това донякъде обяснява защо не допускаше никой насила да влиза в територията му, като му задава ужасни въпроси за изчезнали местни жители. Мисля, че можем да си обясним странното му поведение със самозащита и иска не забравяме — пълна липса на компетентност. Той знаеше, че зад смъртта на Пеги се крият повече неща от очевидните и отговорът му целеше да затвори пътя към тези неща. И да зарови доказателствата. С подходящ надпис. М-да. Ако разполагахме с нещо толкова полезно като списък със заподозрени, Наурунг, мисля, че бихме могли да зачеркнем едно име. Но с това се справихме добре — много добре наистина! И предполагам, че би трябвало да го споделим с управителя. Имам да му предам и други важни неща. Неща, които открих в столовата преди лудото среднощно препускане. Неща, които ти също трябва да чуеш, Наурунг. Ела, ще се поразходим и ще поговорим със семейство Дръмънд.
Щом пристигнаха в къщата на Нанси, поканиха ги на верандата, където Нанси и Андрю седяха на чаша кафе, потънали в разговор с Дики Темплар.
— Джо! Добро утро! Точно теб се надявахме да видим! Макар че можеше да се излежаваш след героичните ти усилия снощи! — поздрави ги Андрю шеговито.
— Имаме гост — каза Нанси. — Мисля, че се запозна с Дики снощи, макар да беше толкова изморен, че не съм сигурна дали си спомняш. Поканихме Дики да остане при нас… при всички тези обстоятелства — добави тя тайнствено.
Темплар топло стисна ръката на Джо, обърна се към Наурунг на хинди и тъкмо щеше да каже нещо на Джо, когато вниманието му — както и вниманието на всички останали — беше привлечено от жена, която с бързи крачки вървеше по алеята към къщата. Мидж Прентис, гологлава, с лъскава черна коса, вързана на опашка, която се люлееше, докато бягаше, и странно облечена в стар художнически гащеризон, изцапан с различни бои, ги забеляза и изпищя:
— Нанси!
— О, боже! Сега пък какво? — промърмори Нанси и се изправи да я посрещне.
Мидж изтича нагоре по стълбите и игнорирайки всички останали, обгърна с ръце Нанси, като избликна в хлипове, а красивото й лице беше почервеняло и обляно в сълзи.
— Господи! — промълви тихо Нанси. — Какво се е случило?
— О, Нанси! Няма да повярваш! Случи се нещо ужасно! Ох, защо трябваше да е така? Бях толкова щастлива — всичко беше пълно блаженство, — а сега съм нещастна. Нещастна! Аз съм много чувствителна — всички го твърдят — и такъв шок е в състояние да ме убие! Не се смейте! Така е! Един доктор веднъж ми каза, че съм емоционално крехка. Крехка!