Последната кашмирска роза

И така, постояхме там няколко ужасни минути — около четвърт час може би, — най-накрая аз не издържах, Филип Форбс, военният лекар, ме подкрепи, и двамата тръгнахме към базата. Останалите се повлякоха след нас. Не бих се учудил, ако сме изгубили общо половин час — внезапно тонът му се промени, а след нов прилив на спомени изопна лицето му и той продължи: — Попитахте ме дали си спомням. Разбира се. Никога няма да го забравя. Когато стигнахме в базата, бандитите бяха изчезнали, а Доли Прентис бе мъртва. И адютантът на Прентис беше мъртъв, очевидно притичвайки се на помощ, смело момче беше. А Мидж бе оцеляла единствено благодарение на милостта на Съдбата и на брилянтната импровизация на бавачката! Онези негодници са били тъпкани с хашиш. Падне ли им, биха хвърлили всеки бял — мъж, жена или дете — в огъня. И… — равнодушният му поглед обходи за миг компанията — … това съвсем спокойно можеше да бъде Мидж. Тя беше в списъка!

Настъпи тишина, която Нанси наруши:

— Но вие сте били там. Спасили сте я. Това е важното.

Дики погледна нагоре с благодарност.

— Може и така да е — рече той, — но навярно съм могъл да направя и повече. Да ги хвана по-рано! Да се развикам! Бог ми е свидетел, че дълго време след пожара не бях в състояние да мисля за нищо друго. И сега думите ви ме връщат отново назад.

— Трябва да ви попитам, Дики — каза Джо, — Прентис научи ли за вашето нехайство, а и за това на цялата група? Защото, изглежда, нехайство е било.

— Научи. О, да, научи. Полудя, като се върна от Калкута и му съобщиха новината. Просто седеше ей така и с никого не разговаряше. Напълно се изолира и не приемаше съчувствени думи от никого. После събра сили и започна да разпитва, а ние чакахме гневът му да се стовари върху нас. Но не се стовари. Явно той реши да си го изкара на хората, които наистина носеха отговорност, и потегли в наказателен набег срещу бандитите. Знаеше кои са — месеци наред ги гонеше от селата. Разполагаше винаги с най-добрата информация. Този път доста се постара и разчисти гнездото на плъхове. Но по начина, по който ни гледаше, можех да отгатна — той знаеше. Трудно е да си напълно сигурен и навярно просто преувеличавам от гузна съвест, разбира се, но ми се струваше, че улавях как понякога ни стрелкаше с поглед… Някога заставали ли сте срещу кобра, инспекторе, очи в очи?