Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Напълно необяснимо е. Никога не съм чувала за нещо толкова злонамерено — вметна Нанси.
— Наистина ли? — запита Дики мрачно. — Значи не знаете за Вазиристан! Това е бадал, Сандиландс, нали? Става дума за бадал.
— Боя се, че е така. Ужасна комбинация от отмъщение и убеждение. Нашият убиец чувства, че има от Бога дадено му право — не, задължение — да изисква мъст. Не само за хората, които действително са убили съпругата му, но и за онези, които заради своята неспособност, породена от алкохола, не са успели да я спасят.
— Нека си го кажем! — почти изкрещя Нанси. — Този умник… нашият убиец… непознат извършител или извършители… Става дума за Гайлс Прентис! Гайлс Прентис е убил Пеги, Джоун, Шийла и Алиша!
— Но аз не разбирам — обади се Андрю. — Ако се е чувствал толкова силен, защо просто не е — извинявай, Дики, — убил петимата офицери, които е считал за отговорни?
Дики се усмихна мрачно.
— Той не мисли по обичайния и праволинеен английски начин като мен, теб или като инспектора, Андрю. Казваш, че Доли е имала фобия — фобия от огън? Значи обичната му съпруга умира по възможно най-ужасния за нея начин в огън, нейния кошмар. А той трябва до края на живота си не само да преодолее загубата й — него го измъчва мисълта, че последните й мигове сигурно са били не просто агония, а истинско изтезание. И отмъщението му — което е задължен да търси, ако се счита, както твърдиш, обвързан с пущунските морални принципи — е да наложи същото наказание на хората, които ненавижда. Те не бива да умират — Прентис иска те да живеят, за да страдат, както е страдал той, загуба за цял живот и болка за цял живот с мисълта как са загинали съпругите им.
Джо наблюдаваше как Дики се насочва в същата посока, в която самият той твърде неохотно бе поел.
— И съдейки по опечалените съпрузи — заключи Нанси, — той е успял. Всички те са нещастни колкото него. А това, струва ми се, напълно ни отклонява от следите му — винаги сме го смятали за първата жертва от серия жертви. Първият от петима мъже, загубили съпругите си по ужасен начин. Но Доли никога не е била част от тази история. Доли е била причината тя да се случи. Починала е през март. Останалите четири жени умират през март. Защо продължавам да казвам „умират“? — имам предвид били са убити! На датата или близо до датата на нейната смърт. Ритуал. Бил е важен за него. Той е отбелязвал годишнината от нейната смърт със смъртта на други жени — Нанси потръпна.
— А розите? — вметна Джо. — Всяка година през март Прентис е оставял рози на гробовете им.
— Мислиш ли, че този жест би могъл да ни разкрие една по-човешка страна на неговата природа? — попита Андрю. — Трудно ми е да разбера мисленето на такъв човек, но не смятате ли, че това е неговият начин да се извини на невинните си жертви? Неговият начин да признае, че те не са били истинската му мишена и да почете паметта им? Луд е, знам, но нека приемем, че точно това се опитваме да разберем — лудостта.
— Извинете ме, сахиб — обади се Наурунг, — но аз не вярвам, че този мъж притежава човешка същност. Розите не са израз на почит и разкаяние, каквито биха били, ако ги оставяше нормален човек. Мисля, че той е зъл дух, който изпитва наслада, оставяйки знак за своето деяние. Жертвите може да са били невинни и нищо повече от средство на убиеца да отмъсти на съпрузите им, но не бива да забравяме ужаса на това, което е извършил. Не е било необходимо да прерязва китките на мемсахиб Съмършам до кокал! Мисля, че той е изпитвал удоволствие от убийствата на жените. Смятам, че той оставя розите — кървавочервени рози, не забравяйте — на гробовете им, за да му напомнят за удоволствието, което е изпитал от убийствата.
Скована тишина последва увереното твърдение на Наурунг.
— Този мъж трябва да бъде заловен — каза с болка Андрю. — Какво можеш да направиш, Джо? Случаят надхвърля нашия опит. Какво би направил, ако това се случваше в Лондон? Какво предприемат следователите, когато са изправени лице в лице със сериен убиец или зъл дух — което по моему е едно и също.
Джо очакваше този въпрос. Задаваше си го постоянно, а не бе доволен от отговора.
— Боя се — отвърна бавно той, — че с цялата мощ на Скотланд Ярд зад гърба си, да не говорим за контактите с други полицейски служби, единственото, което могат да направят при тези обстоятелства, е да чакат.
— Да чакаме? — запита бързо Наурунг. — Да чакаме? Само това ли можем да направим? Искате да кажете да чакаме да се случи следващата трагедия? Да чакаме, докато нашият човек не нанесе нов удар?