Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Е, аз не съм сигурна, че бих обърнала кой знае какво внимание на тази диагноза — рече Нанси, — но защо не ни кажеш какво е станало?
Андрю, сдържан, подкрепи Нанси с недвусмислено намигане. Дики Темплар, на вид загрижен, но спокоен, погледна Мидж с нежност, в която не липсваше развеселеност. Приближи се към нея, целуна я по бузата, изтри петното от боя по носа й и рече:
— Добро утро.
Мидж пак избухна в сълзи.
Нанси се отпусна в един шезлонг, а Мидж пристъпи и решително седна в скута й.
— Става дума за татко — каза Мидж, — и аз го мразя!
— Не го мразиш — възрази Андрю.
— Мразя го — настоя Мидж и се обърна към Нанси: — И ти щеше да го намразиш, ако беше на мое място. Всичко започна от деня, в който му казах, че Дики ми предложи да се омъжа за него.
— Предложил ли ти е? — попита Нанси, хвърляйки поглед на Дики.
— Да, да — рече припряно Мидж. — Отдавна. Докато минавахме през Суецкия канал.
— Ти какво отговори? — попита Джо.
— Ами казах „да“, разбира се — отвърна Мидж. — Нали, Дики! На мига. Какво друго да кажа. „О, но не е ли малко неочаквано?“ Изобщо не беше неочаквано — знаех, че след Малта ще ми го предложи. Но татко се ужаси. До крайна степен се ужаси! „Много си млада още… Току-що завърши училище… Няма да се омъжваш за първия срещнат мъж…“ И после — колко противно го каза — „Същата си като майка ти“. Аз пък искам да съм като мама! Тя завърши живота си трагично, знам, но вината не беше нейна. Изглежда, че доста се е забавлявала. Искам да съм като нея и искам да се омъжа за Дики! Нанси, двамата с Андрю сте ми настойници. Знам, че в завещанието си татко ме е поверил на вас, така ми каза, затова трябва да говорите с него! Ваш дълг е!
Сълзите рукнаха отново. Джо погледна с любопитство Дики Темплар и очите им се срещнаха. Той носеше колосани къси панталони от униформата на гурките, босите му стъпала бяха напъхани в подковани сандали и с бяла риза, отворена при врата. Джо прецени, че на вид Дики беше силен, мургав, красив — мъж, за когото всяко осемнайсетгодишно момиче би желало да се омъжи.
Дики рече:
— Хайде, не плачи, Мидж, та ти си изненадала горкия човек. Искам да кажа — за бога, — дай му възможност да го осмисли! Той не ме е виждал от дванайсет години — в неговите очи аз сигурно съм най-големият мошеник сред християните и независимо дали ни харесва или не, ти си само на осемнайсет, а в Индия си едва от три-четири дни. Трябва да му дадем време. Обичам те. Няма да те изоставя. Не бих казал, че нямам нищо против да чакам, защото не е истина, но мога да издържа. Ти можеш да издържиш. Ние можем да издържим. Нещата ще се оправят. Аз не съм обезкуражен. Нали знаеш — страхливецът никога не печели.
— О, Мидж — обади се Нанси, обгръщайки я крепко с ръка, — сякаш чувам гласа на разума. Още не съм имала възможност да ти го кажа, затова ще го сторя сега — мисля, че баща ти е добър човек.
— А аз ще добавя — не разваляй всичко, като действаш необмислено — вметна Андрю. — Дипломация. Друг начин няма. Гайлс ще охладнее към теб, ако мисли, че си дошла при нас да ни се жалваш. Той какво прави в момента?
— Показваше ми как да рисувам върху коприна. Приятно ми беше. Добре си прекарвахме, докато той не провали всичко.
— Значи аз предлагам веднага да се върнеш, сякаш нищо не се е случило, да си вземеш четката и пак да започнеш да рисуваш. През това време ние — с широк жест той посочи всички присъстващи — ще впрегнем значителните си умения, за да обсъдим твоя проблем и да намерим изход за неговото разрешаване.
— Изключително добро предложение, Мидж, като погледнеш какъв талант стои пред теб — рече Дики. — Върни се, любов моя, и го успокой. Чуй какво ще ти каже. И най-вече, да не вземеш да хвърляш по пода ръкавици, които някой после ще трябва да събира. В края на краищата, той е чакал дъщеря си да се върне вкъщи, а тя едва-що си е извадила багажа от чантите и обявява намерението си да се омъжи за някакъв неизвестен войник от гурките. Трябва да му дадеш време!
— Уф, добре. Ще направя каквото ми казваш, Дики. Но мисля, че той пет пари не дава за мен — навъсено рече Мидж.
Глава 21
Всички стояха и наблюдаваха как Мидж се отдалечава бавно по улицата, тътрейки крака и спирайки, за да стрелне Дики с укорителен поглед за последен път, преди да завие зад ъгъла.
— Наистина ли си настойник на този таралеж в гащите? — попита Джо.