Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Мислиш ли, че може да е бил замесен в изнудването на краля? — попитах аз.

— Съмнявам се — отвърна господарят ми. — Куиксилвър е бил роден мошеник, така че едва ли е искал да привлича вниманието върху себе си. Което ни отвежда до намеренията и истинските мотиви на престъпниците, които издирваме — той прокара нокътя на единия си палец по устните си. — Сакър определено е замесен. След като е учил в Оксфорд, той трябва да е наясно с канцеларските дела и освен това едва ли би се затруднил да напише писмо — Бенджамин ме потупа по коляното. — Сигурен съм, че теорията ти е правилна. За известно време той вероятно е работил в Тауър, представяйки се за Филип Алардайс. После някак си е инсценирал смъртта си, което пък му е дало възможност да се развилнее из града, разпространявайки прокламации и убивайки Ъндършафт и останалите.

За миг господарят ми замълча, взирайки се в студената пепел в огнището.

— На човек като Сакър определено би му се харесало да се гаври с властта, докато води личната си война срещу палачите, екзекутирали семейството му. Но — той вдигна показалец — загадката все още не е напълно разрешена. Кой е съучастникът му? — за миг Бенджамин замълча. — Да, Сакър би трябвало да мрази палачите, но от страх или по някаква друга причина един от тях може да е негов съучастник — той въздъхна. — Така или иначе, Сакър явно е намерил начин да влиза и да излиза от Тауър, когато си поиска — господарят ми се изправи. — Но хайде, ела да видим какво са открили нашите приятели.

Всъщност се оказа, че няма кой знае какво за гледане, но после се намеси старият Шалот. О, да, едно от големите предимства на това да си мошеник е, че лесно можеш да откриваш скривалищата на другите мошеници. Е, съдебните пристави бяха намерили разни книги с рецепти за приготвяне на лекарства, еликсири и дори един наръчник по черна магия, но нищо, което да докаже, че Куиксилвър действително е бил Грийн или че е имал пръст в някакви зловещи събития, случили се в Тауър. Но когато аз се появих, това бързо се промени. Разбирате ли, хората винаги крият нещата си на едно и също място и освен това по някаква незнайна причина си въобразяват, че спалните им са най-безопасното място на света. (Между другото, малкият ми капелан също смята така. О, да, много добре знам, че проклетникът е местил грамадното ми легло с балдахин! За негово съжаление обаче, там няма нищо! С течение на годините се научих никога да не крия нещата си в спалнята.)