Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
— Но той е мъртъв! — напомни ми Бенджамин. — Има свидетели, които са го видели болен. След като е умрял, старицата от лечебницата лично се е уверила, че сърцето му вече не бие, а после смъртта му е била потвърдена и от съдебния пристав, който го е прегледал в каруцата.
Аз си спомних как по-рано същия ден Рагуза ме беше стиснала със скованите си, изпъстрени с вени ръце.
— Рагуза е просто една побъркана вещица — рекох аз бавно. — Обзалагам се, че ако й се наложи да провери моя или твоя пулс, ще обяви и нас за мъртви. Като човек, преболедувал потната треска, мога да твърдя, че никак не е трудно да се престориш на заразен. Потене, треперене, повръщане — не е кой знае какво. Все пак за Алардайс не се е грижил лекар, а една некадърна старица, която просто не иска да си изгуби работата.
— Ами съдебният пристав?
— Възможно е от лечебницата да не е било изнесено тялото на Алардайс. В крайна сметка войниците сигурно са щели да усетят, ако човекът, когото влачили до Лъвската порта, е бил жив.
— Значи твърдиш, че Сакър е постъпил на служба в Тауър, представяйки се за Алардайс, а после се е престорил на болен от потна треска и накрая е инсценирал смъртта си? — Бенджамин кимна.
— Звучи ми логично. В крайна сметка малко хора биха се приближили до някой заразен, а пък след това кой би се заинтересувал от един увит в саван труп? На разбойника обаче му е трябвало тяло, което да представи за своето, и това ме кара да се питам кой би могъл да внесе мъртвец в Тауър.
— Можем да попитаме палачите — предложих аз. — Все пак те отговарят за труповете на жертвите си.
Господарят ми се съгласи.
— Значи — продължих аз, взирайки се в съда с черна боя, — Сакър е дошъл в Тауър и се е представил за Алардайс. Предполагам, че истинският Алардайс е загинал от ръката на нашия злодей в Мейдстън. По-късно, преди потната треска наистина да се развилнее из града, Сакър се е измъкнал от крепостта и следователно е бил свободен да остави второто писмо, както и онези прокламации. Освен това е можел да посипе онзи барут в двора на „Сейнт Поп“ и да отмъкне златото, заради чиято загуба кралят е толкова бесен. Нашият злодей се разхожда необезпокояван из Лондон, а когато му скимне, приема някоя нова самоличност и се прокрадва в Тауър, за да убие поредния палач.
— Но кой може да е съучастникът му? — попита Бенджамин.
— Тъкмо това е препъникамъкът, господарю — аз оставих съда на пода. — Всъщност не можем да сме сигурни, че Сакър има съучастник. Ами ако разбойникът действа сам?
— Но как успява да се връща в Тауър? — попита Бенджамин. — Хората със сигурност биха забелязали някой непознат. Не, трябва да има съучастник.
Аз затворих очи и се опитах да си представя Тауър — войниците, жените им, децата, управителят и помощниците му, старицата Рагуза, палачите…
— Освен това, Роджър, не забравяй, че в деня, в който се върнахме в Тауър от „Сейнт Пол“, никой не беше излизал от крепостта и всички имаха алиби за времето, в което Хорхаунд е бил премазан до смърт в подземието на кулата Бийчам. Всички освен…
— Освен палачите! — извиках аз. — Същия следобед палачите бяха пили, а после се бяха разделили и всеки от тях си беше тръгнал по пътя. Съучастникът на Сакър трябва да е някой от тях!
Бенджамин си избърса пръстите и се отпусна назад, полюшвайки се на токовете си.
— Ако е така, как Сакър се свързва с него? — той прехапа устни. — И кой е казал на разбойника кога истинският Алардайс ще пътува за Лондон, за да може да му устрои засада в Мейдстън? Някой от управата на крепостта или пък от палачите? Всеки един от тях с лекота е можел да разбере кога Алардайс е трябвало да пристигне в Тауър…
— Възможно е и друго — прекъснах го аз. — След като Сакър е научил, че Алардайс ще отпътува от замъка в Дувър, той го е изчакал да тръгне и го е проследил до Мейдстън.
Бенджамин кимна.
— Кълбото започва да се разплита, Роджър! — той ритна пукнатото гърне и плесна с ръце. — Сигурен бях, че Сакър е в корена на всичко! Видя ли, че от идването ни тук имаше полза?
И така, двамата с господаря ми се забързахме към долния етаж, за да съобщим на помощник-шерифа какво бяхме открили. Щом ни изслуша, Пелтър се развълнува не по-малко от нас и заяви, че трябва незабавно да се върнем в града.