Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Преди две седмици, в навечерието на Рождението на свети Йоан Кръстител, великата Елизабет ми дойде на гости в Бърфъм. Кралицата се присъедини към мен в личните ми покои и през цялото време не спря да се киска. Разбира се, в тази стая между ламперията и стената няма нито една пролука. Не, не — никакви шпионки за разни клюкари като малкия ми капелан! О, да, в противен случай този гнусен дребосък, тази отровна змия, милият ми празноглавец не би се посвенил да наднича през тях. Но този глупчо, тази мръсна буца лой, трябва да е по-внимателен с господарката ни. Веднъж Елизабет така изплаши главния си шпионин, хвърляйки по него един пантоф, че старият Уолсингам вероятно ще помни случая, докато е жив. В друг случай кралицата написа толкова яростно писмо до графа на Есекс, че той тутакси припадна, а туловището му така се изду, че всички копчета на жакета му изхвръкнаха като прерязани с нож.

Така или иначе, при последната ни среща двамата с Елизабет се разположихме в богато украсената ми спалня, похапвайки бонбони и отпивайки от сладкото вино. Макар отдавна да беше прехвърлила шейсет и петата си година, кралицата изглеждаше направо великолепно. Нека ви я опиша — носът й беше леко гърбав, зъбите й бяха целите почернели, на главата си имаше перука, а на краката — обувки с високи токове, за да изглежда, ако това изобщо бе възможно, още по-величествена. Издълженото й лице беше приятно наглед, а малките й, но бездънни тъмни очи все още ме караха да се усмихвам. Та двамата с Елизабет се заприказвахме и припомняйки си това-онова, току се засмивахме весело. Изведнъж обаче кралицата остави чашата си и стисна устни. Не че досега се беше усмихвала много широко. Нали разбирате, лицето й беше покрито с такова количество белило, че ако си позволеше да гримасничи твърде много, цялата й физиономия щеше да се напука!

— Преди да си тръгна, Роджър — беше заявила тя при едно от предишните си посещения, — ще имам нужда от най-доброто ти огледало и за всяка пукнатина, която видя в грима си, ще те глобя по десет лири стерлинги. В злато! — добави тя, прокарвайки език по начервените си устни.

Разбира се, платих. О, да, що се отнася до пари, Елизабет въобще не си поплюва. Изобщо — страхотно момиче! Моя кралица, моя господарка, моя любовница и майка на любимия ни извънбрачен син. Един Господ знае къде е сега този разбойник! Последно чух, че бил в Испания и се опитвал да продаде на онзи глупак, испанския крал, карта на Елдорадо, златния град на ацтеките.

Но нека се върнем към настоящата история. Та при последното си посещение Елизабет погледна в огледалото и започна да брои пукнатините в грима си. Аз стоях зад нея. В един момент кралицата се взря в мен и възкликна:

— Този път ми дължиш повече, Роджър! Все едно — продължи тя, — обещай да ми донесеш другото огледало и ще ти опростя дълга.

Аз обаче поклатих глава.