Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Аз, това е едно от задълженията на майстора.

— Всичките ли ги познаваш?

— Не, някои от тях открих в двора на „Сейнт Пол“. Но повечето ги познавам. Добри работници са.

— А някой случайно да липсва? — попита Бенджамин.

Майсторът се накани да поклати глава и да си тръгне, но после вдигна покритата си с прах ръка.

— Всъщност да! Елдред го няма!

— Елдред ли? — полюбопитства Бенджамин.

— Да, Елдред. Всъщност не знам откъде се появи той. Ние пристигнахме в Тауър след края на потната треска, издигнахме скелето и започнахме работа. И ето че един ден този тип, висок и едър, облечен в дрипи и покрит с прах, просто изникна отнякъде. Попитахме го откъде идва и той ни отвърна, че отдавна работел в Тауър и че мастър Спърдж му бил наредил да се присъедини към нас. Носеше и някаква заповед — майсторът вдигна рамене. — За мен беше добре дошло, че не се налага да му плащам, пък и с времето се оказа, че е добър работник.

— А през цялото време ли беше с вас? — попитах аз.

— Всъщност не, понякога се случваше да изчезне. Но когато беше тук, работеше здраво, катереше се по скелето като някоя маймуна.

— Сакър! — изсъска Бенджамин.

— Кой? — попита майсторът.

— Предполагам, че този Елдред в момента не е тук, нали така?

— Не, не е — поклати глава майсторът. — Вчера следобед го видях за последен път.

Бенджамин благодари на зидаря и забързано се отдалечи, викайки Веч по име.

— Искам всички мъже от гарнизона да се съберат в двора! — нареди той.

Веч се накани да възрази, но господарят ми измъкна заповедта от кардинала от кесията си и я напъха под носа му.

— Какво става тук? — Кембъл забързано излезе от кралските покои, последван от подтичващия зад него Спърдж.

— Искам всяка педя от крепостта да бъде претърсена! — заяви Бенджамин, приковавайки поглед в Спърдж. — Търсим трупа на Робърт Сакър — роден актьор, майстор на превъплъщението, познат на някои като началника на склада Филип Алардайс, а на други — като работника Елдред.

Спърдж зяпна насреща му. Господарят ми посочи работниците, които се бяха скупчили на едно място, заинтригувани от настаналата в двора врява.

— О, за Бога! — озъби се Кембъл. — Да не би да твърдиш, че този Сакър, който е напуснал Тауър, инсценирайки собствената си смърт, е имал наглостта да се върне като работника Елдред? Но как е могъл да го стори, без да бъде разпознат?

Бенджамин се взря в небето, което изведнъж се беше изпълнило с гарвани, шумно протестиращи срещу нарушаването на покоя им.

— Сър Едуард — промърмори той, — тази крепост е пълна с потайни вратички и всякакви затънтени кътчета. Това значи, че стига някой да реши, той лесно може да влиза и да излиза от нея, особено пък ако си смени цвета на косата, походката или гласа — господарят ми посочи работниците, които в момента вървяха към Лъвската порта. — Кажи ми, управителю — ти да не би да ги различаваш един от друг? Всъщност поглеждаш ли ги изобщо? Можеш ли да кажеш какъв е цветът на очите им, каква е формата на устните им, как са подрязани брадите им? Мастър Спърдж! — извика Бенджамин надзорника. — Давал ли си право на някакъв работник на име Елдред да работи на стената?