Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
— Ако Сакър узнае, че сме го надушили и имаме някаква идея за прикритието му, бихме могли да затегнем примката около врата му — възкликна той.
Миранда плесна с ръце, а очите й светнаха от задоволство. После прелестната девойка се повдигна на пръсти и целуна Бенджамин и по двете бузи. Господарят ми се изчерви, а думите заседнаха в гърлото му, така че той просто ме посочи. Разбира се, аз не получих целувка, а само една ослепителна усмивка.
В крайна сметка този ден не можахме да се върнем в Лондон. Не след дълго небето се покри с облаци и ние разбрахме, че предстои да се разрази една от характерните за района свирепи летни бури. И така, наложи се да се подслоним в една от многото кръчми, които се редяха по поклонническия път към Кентърбъри. Там хапнахме и пийнахме добре и за известно време дори не отворихме дума за Сакър. Вместо това Бенджамин забавляваше семейство Пелтър с разкази за по-раншните ни подвизи в имението ни край Ипсуич. Дори слепец би забелязал, че господарят ми и Миранда са страстно влюбени. Двамата не откъсваха очи един от друг и мастър Пелтър като че ли не възразяваше срещу приятелството им. Разбира се, Бенджамин беше безупречен джентълмен, така че след като двамата прекараха часове наред, бъбрейки си в едно ъгълче на салона, той галантно пожела на възлюбената си лека нощ. През това време аз стоях мрачно отстрани, въвличайки помощник-шерифа в безцелен разговор за града и за последствията от потната треска. Тази нощ не мигнах. Вместо това се въртях и мятах на сламеника си, но не заради бълхите, които пъплеха из завивките, нито пък заради плъховете, които идваха да ми душат ботушите. Можех само да се взирам в блажено спящия Бенджамин, потънал в прекрасни сънища за жената, която обичах, но която почти не си даваше сметка за съществуването ми. Едва тогава осъзнах защо хората убиват! Как яростта може да помрачи ума, да съсипе душата и да съсредоточи цялото ти същество в един-единствен удар с кама! Да, от всички мъже, които съм познавал, Бенджамин е единственият, когото съм обичал, но въпреки това през онази нощ ми мина мисълта да го убия.
(А, виждам, че малкият ми капелан отново е спрял да пише. В момента, в който споменах името на Миранда, кръглото му като питка лице доби объркан вид. Оттогава дребосъкът му неден все се върти върху дебелия си задник и току потупва тлъстия си нос с перото си за писане. Явно тази мижитурка си е спомнила портрета в тайната ми стая, както и писмата, които пазя из разни ковчежета, и сега ми дава да разбера, че е така. Сигурен съм, че мога да отгатна въпросите, които му се въртят в главата. „Но нали Миранда ти е била съпруга? Първата ти съпруга? Виждал съм портрета й!“ Малкият ми капелан накланя главицата си на една страна и вперва в мен черните си очички. „Обясни! Обясни!“ — настоява той, докато тумбестото му телце се тресе от любопитство. Е, малката курешка ще трябва да почака, за да разбере как тази жена, тази така дълбоко обичана от господаря ми жена, в крайна сметка стана моя съпруга. Както се казва в Библията: „Време има за всяка работа под небето“34, а за тази още е рано, така че — стига за любовта!)
На следващата сутрин станахме рано и отпочиналите ни коне бързо ни върнаха в града. Докато прекосявахме Лондонския мост, Пелтър предположи, че шпионите му може вече да са научили нещо за Куиксилвър, и ни попита дали не искаме да го придружим до общината. Бенджамин, който, разбира се, беше готов на всичко, за да прекара още малко време с Миранда, веднага се съгласи. Влюбените гълъбчета бяха започнали да си говорят още на тръгване от кръчмата и независимо че вече едва си проправяхме път през оживените и смрадливи лондонски улички, явно нямаха намерение да спрат. Възползвайки се от хубавото време и от утихването на потната треска, търговците бяха разпънали сергиите си и с цяло гърло хвалеха стоката си. Изобщо градът се беше върнал към живота, така че из входовете на уличките и по праговете на кръчмите се тълпеше каква ли не измет, а от канавките се носеше обичайната смрад. Аз се огледах наоколо, попивайки познатите гледки и миризми, и изведнъж ми стана безпощадно ясно, че Куиксилвър не може да не се е върнал в естествената си среда — престъпния свят на Лондон. Когато стигнахме до общината, Пелтър слезе от коня си и ни каза да го изчакаме отвън. Аз, естествено, веднага се възползвах от отсъствието му, за да пофлиртувам с Миранда, но опитите ми бяха напълно безполезни, пък и помощник-шерифът почти веднага се върна, последван от някакъв як съдебен пристав.
34
Книга на Еклесиаста, 3:1. — Б.пр.