Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
— Мъртъв е като пън — обявих.
— Може би е измамил прекалено много хора — обади се Пелтър.
Бенджамин приклекна до трупа и внимателно го заоглежда.
— Не мисля — той вдигна поглед към мен. — Сбъркахме, като споменахме доктор Куиксилвър в стаята на Кембъл, Роджър.
Разбира се, аз шумно запротестирах, изтъквайки, че не съм единственият, желаещ смъртта на стария мошеник. Въпреки това дълбоко в себе си знаех, че съм допуснал ужасна грешка. Разбира се, убиецът, намирал се в стаята на Кембъл, не беше искал да разпитам Куиксилвър и затова беше взел нещата в свои ръце. Все едно, вече беше късно за съжаления, така че тримата излязохме, за да си поговорим с хората на Пелтър, които бяха наблюдавали както предната, така и задната част на къщата.
— О, да — заяви началникът им, — през цялото време при Куиксилвър дойде само един човек — висока дама с воал върху лицето. Да ви кажа, приличаше на вдовица. Остана в къщата около час и после си отиде.
Бенджамин благодари на мъжа, а после тихо заубеждава Миранда, която стоеше в коридора, че това не е най-доброто място за нея и че може би е време да се прибере у дома. Тя, разбира се, го послуша и докато аз се обръщах на другата страна, се повдигна на пръсти и нежно го целуна по двете бузи. После му прошепна нещо в ухото и чак тогава позволи на един от хората на баща си да я придружи обратно до Кат Стрийт. През цялото време, докато траеше тази сцена, в мен бушуваше невъобразима ревност. Въпреки че съм негодник обаче, аз нямам навика да тая у себе си злоба, така че скоро се присъединих към Бенджамин, Пелтър и останалите служители на закона и всички се заехме да претърсим къщата на Куиксилвър. Предполагам, знаете какво става в подобни случаи — всеки се оправя както може. Пелтър се оказа честен, но останалите… Е, не можете да обвинявате момчетата. Общината им плащаше малко, така че каквото можеше да се помести, беше задигнато — свещници, кутийки за хапове и какво ли още не. Дори видях един да напъхва под жакета си някаква калъфка за възглавница. Бенджамин реши да си затвори очите, заявявайки, че щом Куиксилвър е мамел бедните хорица, значи всичко в къщата му им принадлежало. Същевременно нареди всички документи да бъдат занесени в кухнята и самият той се запъти натам, правейки ми знак да го последвам. И така, господарят ми положи потъналото в кръв тяло на пода и преряза богато украсения маншет, скриващ дясната китка на Куиксилвър. Отдолу се показа широк, тъмнолилав белег.
— Прилича на порязване от меч — заяви Бенджамин.
Аз се взрях в лицето на стария Куиксилвър.
— Кучият син си беше грозник и приживе — отбелязах, — а пък мъртъв изглежда направо отвратително — аз покрих лицето на покойника с някакъв парцал и се обърнах към господаря си. — Наистина ли смяташ, че това е Грийн? — попитах. — Човекът, когото сър Томас Мор смята за убиец на двамата принцове?
— Така смятам, да — отвърна Бенджамин. — И този белег го доказва. Преди четирийсет години, макар че тогава е бил още юноша, Грийн вече е бил изпечен мошеник. Убеден съм, че е имал пръст в смъртта на принцовете.
След тези думи господарят ми се изправи и се отдалечи от трупа, правейки ми знак да го последвам. После затвори вратата и двамата седнахме. Хората на Пелтър тъкмо претършуваха горния етаж, вдигайки невъобразима врява.
— След 1485 година — започна Бенджамин, — когато на престола вече се били възкачили Тюдорите, Грийн се укрил.
— Да, да, точно така! — рекох аз. — Веднъж Куиксилвър ми каза, че бил прекарал много години на границата с Шотландия.
— Е, не те е излъгал — продължи Бенджамин. — След това се е върнал в Лондон като доктор Куиксилвър и се е заел да върши измамите си. Единственият му проблем бил белегът на китката.