Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Сериозна? — повдигна вежди Лорна.
Сандра се изчерви, но не се измъкна от въпроса.
— Да — отвърна и в гласа й се прокрадна гордост. — Много.
— Охо! Кой е той? — полюбопитства Джос.
— Приятел от гимназията. Най-смешното е, че никога не съм поглеждала към него, още по-малко пък с някакво романтично чувство, а сега… — Въздъхна леко: — Наистина е страхотен. Напоследък често се виждаме.
Наоколо се разнесоха възклицания, одобряващи положителната промяна в живота на Сандра.
Тя отново се изчерви.
— Чувствам се толкова замаяна, че чак ми е неудобно.
— А не бива — каза Хелън и я улови за ръката. — Всички се радваме за теб. Струва ми се, че си истински щастлива. Поне така изглеждаш.
— И си отслабнала много — добави Джос.
— Малко повече от единайсет килограма — потвърди Сандра, после вдигна победоносно юмрук. Жестът беше толкова нетипичен за нея, че Лорна се усмихна на неподправената й радост. — Беше тежка работа.
— Поздравления! — възкликна с искрена радост Лорна и останалите се присъединиха към нея, коментирайки колко очевидна и драстична е промяната.
Вечерта приключи в приповдигнато настроение. Всички бяха толкова щастливи да видят Сандра, която само допреди няколко дни беше тъй срамежлива и неуверена, най-сетне да излиза от черупката си, че забравиха собствените си неприятности и тревоги, за да празнуват с нея.
Щом си тръгнаха, Лорна изми чиниите и чашите за вино, след което отиде до компютъра и кликна върху eBay.
Shoegarpie беше на линия!
Наддаването за чифта на „Лемър“ бе стигнало до трийсет и седем и петдесет. Лорна обаче се бе зарекла, че няма да надхвърля сумата от двайсет долара, а дори и тя беше прекалено голяма за отънелия й напоследък бюджет.
Но щеше да започне нова работа, както сочеше всичко, случило се през седмицата. Значи съвсем скоро щеше да има и по-солиден доход. При това щеше да запази нощните смени в ресторанта, така че парите щяха даже да се удвоят. Съвсем скоро. Защото работодателите не публикуват обяви за свободни места, ако нямат намерение да назначат хора на тях, нали?
Къде другаде би могла да намери такива страхотни обувки? Бяха истинска находка. Това беше последната й възможност изобщо някога да притежава нещо подобно. Вече можеше да си представи реакцията на приятелките си, щом им ги покаже.
Времето изтичаше. До края на аукциона оставаха само пет минути и четиридесет и шест, четиридесет и пет, четиридесет и четири, четиридесет и…
Написа бързо шейсет и един и осемдесет и осем и зачака със затаен дъх.
Върху монитора се появи надпис: „Вашата цена не е най-висока“.
По дяволите! — извика и изписа: шейсет и пет и седемдесет и един.
Вашата цена не е най-висока.
Погледна върху екрана. Пак Shoegarpie естествено. При оставащи само четири минути и по-малко от десет секунди имаше абсолютния шанс да спечели, освен ако Лорна не реагираше веднага.
Деветдесет и девет долара и трийсет и два цента.
Давате най-висока цена досега.
Ха! Така ти се пада, глупачко такава!
Поднови страницата, за да се увери, че предложението й все още е на първото място. Много добре. Продължи да я разглежда, докато времето неумолимо изтичаше. Три минути и десет секунди… две минути и петдесет секунди… две минути и трийсет и пет секунди… две минути и десет секунди…
Бум! Ето го!
Предложението ви беше надхвърлено.
Здравият разум я напусна, сякаш издухан от бурен вятър. Ще надвие над Shoegarpie независимо какво ще й струва това.
Просто влудяващо беше, че тази жена… или мъж… си седеше някъде пред екрана на компютъра си и предлагаше залози, които разоряваха Лорна. И с каква цел? Нямаше начин да остави глупака да спечели.
И изписа максималния залог от сто и четиридесет долара и три цента.
В момента предлагате най-висока цена.
Предишното предложение беше сто и десет и петдесет — очевидно върхът на възможностите на конкурента й.
Сърцето й биеше до пръсване. Лорна непрекъснато натискаше клавиша, за да обновява страницата, и със задоволство установяваше, че никой не е надхвърлил мизата й. Оставаше по-малко от минута. Вече приближаваше до финалната линия. Обувките бяха нейни. На по-малко от ръка разстояние. И след не повече от десет секунди победата й щеше да бъде обявена официално.