Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Близо шест месеца те бяха посветили на тежката задача да намерят парите за освобождаването на Филип. Напразно бяха чукали на всички врати. А днес изведнъж откупът за Филип бе пред очите им. Ето защо те забравяха за своите неприятности, нещастия и обиди, до които се бяха докоснали. Сърцата им се изпълваха с неизразима радост.
Преди да се разделят, решиха да тръгнат за Екс на следващия ден сутринта.
20
На следващия ден, към седем часа, Мариус нае кабриолет. Не искаше да взема дилижанса. Имаше нужда от кола за бягството и предпочиташе да я наеме в Марсилия. Тя щеше да го откара до Екс и да върне после брат му. Предната вечер се бе уговорил с един морски капитан да отведе Филип в Генуа. Мариус и Фин тръгнаха в девет часа. Ролята на кочияш изпълняваше младежът. Беше истинско приятно увеселение за двамата влюбени. Когато колата тръгна нагоре по Вист, те слязоха и побягнаха като деца по пътя и оставиха коня да върви бавно. Обядваха в Септем, в малка стаичка на крайпътно ханче. По време на десерта съставяха многобройни планове за бъдещето. Сега, когато предстоеше Филип да бъде освободен, вече можеха да помислят за женитбата. Изпадаха в умиление; виждаха, че приближава часът, когато ще могат да се обичат открито и спокойно.
Останалата част от пътуването премина също весело. Към обяд минаха покрай имението Д’Алберта, спряха отново, за да почине конят, а и те самите да отдъхнат за малко под дърветата, вдясно от пътя. Пристигнаха в Екс в три часа. Бяха там твърде рано, макар че бяха спирали доста по пътя. Решиха да отидат в затвора едва на свечеряване, за да не събудят съмнения. Младият мъж остави спътничката си в една пуста улица, за да наглежда кабриолета, а той самият отиде при своя роднина Инар, който прибра колата и обеща да бъде с нея точно в полунощ в горния край на възвишението на Арката. След тези предпазни мерки двамата млади хора се скриха до вечерта.
Когато Мариус се връщаше с Фин в магазинчето на Инар, където трябваше да изчакат нощта, той почти се сблъска с господин Дьо Казалис на ъгъла на улицата. Наведе глава и закрачи бързо. Депутатът не го видя. Тази среща обаче отчая младежа; обзе го смътно безпокойство, страхуваше се да не би някое ново нещастие в последния момент да попречи на изпълнението на плана му. Несъмнено господин Дьо Казалис беше в Екс, за да ускори отмъщението си и може би вече беше успял.
До вечерта Мариус бе като болен. Идваха му наум най-странни мисли. Сега, когато имаше парите, се страхуваше да не срещне други препятствия. Накрая отидоха с Фин в затвора. Беше девет часът. Двамата млади хора почукаха на масивната врата. Чуха се тежки стъпки и сърдит глас ги попита какво искат.
– Ние сме, чичо – прошепна Фин, – отворете ни.
– Отворете ни бързо, господин Ревертега – също тихо помоли Мариус.
Гласът промърмори глухо:
– Господин Ревертега го няма, болен е.
Прозорчето се затвори. Мариус и Фин останаха онемели и съкрушени пред вратата.
От четири месеца цветарката не бе намерила време да пише на чичо си. Имаше неговото обещание и това ѝ стигаше. Ето защо новината ги порази. Никога не им бе идвала наум мисълта, че добрият човек можеше да се е разболял. И ето че всичките им усилия се разбиваха в непредвидено препятствие. Имаха откупа за Филип, а не можеха да го освободят.
Когато мъчителното им вцепенение се поразсея, Фин се съвзе и предложи:
– Да отидем при чичо, сигурно е при братовчедка си на улица "Гласиер".
– Какъв смисъл има? – съкрушено попита Мариус. – Всичко е загубено...
– Не, не, да идем все пак.
Той я последва, смазан от отчаяние. Тя вървеше жизнерадостно и не можеше да повярва, че съдбата е толкова жестока.
Ревертега беше действително при братовчедка си. Лежеше болен от петнадесет дни. Когато видя двамата млади хора да влизат, той разбра за какво са дошли. Повдигна се, целуна племенницата си по челото и каза с усмивка:
– Е, какво? Настъпи ли вече часът?
– Ходихме в затвора – обясни девойката. – Казаха ни, че сте болен.
– Господи! Защо не ни предупредихте? – извика с болка Мариус. – Щяхме да побързаме.
– Да – продължи цветарката, – сега, когато не сте вече тъмничар, какво ще правим?
Ревертега ги гледаше, изненадан от тяхното отчаяние.