Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
На съждението на древните, че независимо от това дали душата е безсмъртна или не, трябва да бъдем добродетелни, Блажени Августин отговаря с афоризъм, а именно, че добродетелите на езичниците са само блестящи пороци.
Блестящ наистина, но афоризъм.
И още: «Бог е навсякъде, откъдето идват невежествените хора и възхищават небето.»
А защо Исус ни учи на добродетели тук, на земята? Той наистина казва, че блажени са ония, които не се съблазняват от него, но в същото време ни съветва да даваме едната от двете си ризи на по-бедните от нас. Нима това не е добродетел?
Оня ден Илко Кралев ми каза, че Александър Пашов заминал преди около половин година за Швейцария да учи медицина там. От дълго време питах за него, но Илко твърдеше, че не знае къде е. Каза ми го едва преди няколко дни. Имам чувството, че макар да са толкова близки приятели, а може би именно затова, заминаването на Александър Пашов в разгара на войната е загадка за него. Затова и не сметнах за нужно да му кажа, че преди около два месеца видях Пашов в Цюрих, на връщане от Мюнхен. Исках да се промъкна до Париж с куп препоръки от софийски познати, но стигнах едва до Мюнхен. Отначало не бях напълно сигурен, че младият мъж, когото видях в цюрихския хотел, е Пашов. Понеже не очаквах да го видя в чужбина, в първия момент помислих, че съм се припознал. По-късно, колкото по-често и по-подробно възстановявах в паметта си походката, ръста, израза на лицето и очите му, все повече се уверявах, че бе той. Разминахме се на три крачки пред рецепцията. Аз влизах в хотела, той излизаше. Погледът му се спря върху мен по-дълго от обикновено и когато отворих уста да го поздравя, той се извърна и с бързи крачки се отправи към изхода. Беше елегантно облечен с пардесю от сив плат, широкопола сива шапка и сиви ръкавици.
Сега вече бях напълно сигурен, че е той, тъй сигурен, че ми се поиска да го настигна. Тогава си помислих, че щом той, след като се бяхме срещали три години у дома, даде вид, че не ме познава, с това искаше да ми каже, че има сериозни причини да ме отмине. Какви можеха да бъдат тези причини? Не ме потърси нито вечерта, нито на следващата сутрин. В администрацията ми казаха, че такова лице не е зарегистрирано в хотела. Господинът, когото съм видял тук, вероятно е бил на посещение при някого. През целия път, а и доскоро, се опитвах да си обясня защо той ме отмина в онзи швейцарски хотел и най-после дойдох до заключение, че той работи може би в международния шпионаж.
Какъв страшен свят! Колко сложно същество е човекът. Ако Пашов работи в шпионажа, за чия ли страна работи? Това, че така пламенно говори за комунизма, съвсем не означава, че служи на Съветска Русия, а напротив. Може би пропагандира идеите на комунизма така открито, за да прикрива работата си при фашистите.
За Съветска Русия имам твърде много сведения чрез френския печат. Те са крайно противоречиви. Едни се ужасяват от тамошния суров диктаторски режим, други са във възторг от съветската власт. Власт, която води тежка борба с икономическата изостаналост на царска Русия, в името на народните маси. Някои французи, както и други чужденци, които са посетили Съветска Русия, говорят, че там се осъществява велико възраждане на човечеството.
Но фашизма го познавам. И у нас, и в чужбина. Това е политически пароксизъм. Видях го в окупирана Франция, видях една демокрация под ботуш. Видях го и в Германия. На никой народ не е натрапена такава стадна психоза. Никъде личността не е тъй потисната и унифицирана за сметка на един посредствен кръвожаден фюрер. И за сметка на една свита от хвалипръцковци. Как може един народ да се управлява от банда лумпени, които имат наглата самоувереност, че ще преобразят света. Как славословим народа, а той е една тълпа, която всеки може да потиска, ако има амбиции и способност за това. И тук има пръст смъртта. Страхът от нея превръща хората в стадо. Потисникът, призваният потисник, знае това.
Фашизмът е лудост. И как може Александър Пашов да служи на тази лудост? Възможно ли е в човек като него да се подвизава едно чудовище? Не искам да го вярвам, но кой знае. От човека всичко може да се очаква.
И така, за да си осигурим безсмъртие, трябва да се откажем от разумното мислене. Вярата започва оттам, където свършва мисленето. Може ли да има по-невъзможно условие за безсмъртие? И как се е стигнало до тази истина, ако не с разума? Та нали човек още щом отвори очи за света, иска всичко да види, да пипне, да узнае. Задава по сто въпроса на ден и това е разум.