Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не съвсем всичко, Кари.
— Добре де, ама иначе доста неща.
— Това беше преди да ме зарежеш заради Маги — отбелязва саркастично той. А после побързва да добави: — Но не се тревожи. Защото аз не го правя. Просто си знаех, че когато с Маги се разделим, всички ще заемат нечия страна. Така Маги получи всичките ни приятели.
Това ме разсмива и аз отбелязвам:
— Ех, Уолт, как ми липсваше!
— Да, като че ли и ти ми липсваше. — Обръща плънката на хамбургера, поставя отгоре й квадратно парче сирене тост, отваря едно кръгло хлебче и слага двете половини да се запекат леко на грила.
— Искаш ли лук и чушки?
— Разбира се. — Започвам да въртя бутилките с горчица и кетчуп, поставени на бара, колкото да се занимавам с нещо, но накрая не издържам повече. — Уолт, трябва да ти кажа нещо. Много е лошо и след като разбереш, сигурно ще ти се прииска да ме убиеш, но предварително те предупреждавам да не го правиш!
Той обръща едната половинка от хлебчето и поставя върху нея кюфтенцето. После казва:
— Нека позная — Маги е бременна.
— Така ли? — ококорвам се аз.
— Че аз откъде мога да знам? — свива рамене той, плъзва чийзбургера в една пластмасова чинийка и я бутва към мен.
Свеждам очи към сандвича и промърморвам:
— Уолт, знам.
— Значи все пак е бременна — въздъхва примирено той, сякаш през цялото време го е очаквал.
— Не за Маги — тръсвам глава и отхапвам от сандвича. — За теб.
Той започва да бърше плота с един парцал и отбелязва:
— Мога да те уверя, че аз не съм бременен!
— Стига, Уолт! — Поколебавам се и вдигам хамбургера пред себе си като щит. Ако въобще смятам да му казвам, трябва да го направя сега. — Само не се сърди, моля ти се! Но напоследък се държиш толкова странно! И реших, че сигурно си в голяма беда. А когато Себастиан…
— Какво за Себастиан? — прекъсва ме той с метално режещ глас.
— Каза, че те е видял — на онова място. А после Мишката и аз… те проследихме.
Ето, казах го! И изобщо няма да му казвам, че Маги също е била там! Е, може би постепенно и това ще му кажа. След като асимилира информацията.
Уолт избухва в нервен смях и пита:
— И какво видяхте?
Толкова съм щастлива, че дотук той не се разсърди, че отхапвам още едно парче от чийзбургера. После отговарям с пълна уста:
— Теб. И Ранди Сандлър.
Той се вцепенява, а после изведнъж рязко изважда престилката през главата си.
— Страхотно, няма що! — изрича с горчив глас. — И колко още хора, освен вас знаят за това?
— Никой — отговарям. — Не сме казвали на никого. Не бихме го направили. Така де, това си е твоя работа, а не наша, нали?
— Очевидно е и ваша работа. — Уолт захвърля престилката в мивката и напуска с гръм и трясък през летящата врата зад бара.
Въздъхвам. А си мислех, че по-лошо от това не може да стане.
Грабвам якето си и хуквам след него. Той се е скрил зад ресторанта и се опитва да си запали цигара.
— Уолт, много съжалявам!
Той поклаща глава, вдишва дима, задържа го в дробовете си, а после бавно го изпуска навън.
— Е, все някой ден щеше да се разбере. — Дръпва отново от цигарата. — Макар че се надявах да успея да го запазя в тайна, докато не вляза в колежа и не се махна от баща ми.
— Че защо? Той какво ще направи?
— Ще ме заключи у дома. Или ще ме изпрати при някой от онези психиатри, които уж връщали хората в правия сексуален път. Или може би при свещеник, който ще ми повтаря какъв голям грешник съм. Представяш ли си иронията?
— Чувствам се ужасно.
— Че защо ти да се чувстваш ужасно?! Не ти си гей! — Издиша гъста струя дим и вдига очи към небето. — От друга страна, това надали ще бъде кой знае каква изненада за него. Той и без това отдавна ме нарича „педераст“ и „обратен“. А, да, освен това зад гърба ми най-често ме нарича „женчо“.
— Собственият ти баща?
— Да, Кари, собственият ми баща! — кимва той и изгася фаса с подметката на обувката си. После внезапно изрича: — Майната му! Той изобщо не заслужава моето уважение! Ако се чувства засрамен от мен, проблемът си е изцяло негов. — Поглежда часовника си и допълва: — Да разбирам ли, че няма да се връщаш на танците?
— Не мога.
— Тъкмо чакам Ранди да дойде да ме вземе. Смятаме да отидем някъде да се повеселим. Искаш ли да дойдеш с нас?