Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Къде сме? — попита Лио. — Къде са останалите?
— Останалите? — изсумтя Франк. — Нямам представа. Доколкото знам, тук сме само аз, ти и Хейзъл. Морските кончета я отведоха преди около час и ме оставиха с теб.
Тонът на Франк подсказа, че той не е щастлив от създалата се ситуация. Не изглеждаше ранен, но Лио забеляза, че вече не носи лъка или колчана си. Паникьосан, Лио опипа кръста си.
Колана му го нямаше.
— Претърсиха ни — обясни Франк — и взеха всичко, което би могло да бъде оръжие.
— Те? — попита Лио. — Кои са те? Морските… кончета?
— Да, наполовина хора, наполовина… нещо средно между риба и кон — обясни Франк, но от това описанието не стана по-ясно.
— Вероятно са ни хванали, когато паднахме в океана, и са ни отвели… тук. Където и да е това тук. — Лио си спомни последното нещо, което бе видял преди да припадне — зеленикавото лице на брадат мъж с кинжал. — Скаридата. Имаш ли представа дали Арго II е цял?
— Не — тъжно каза Франк. — Другите може да са ранени или… по-лошо. Но ти явно си по-загрижен за кораба, отколкото за приятелите си.
Лио се почувства все едно водата отново е блъснала лицето му.
— Какви глупости…? — и внезапно осъзна защо Франк е толкова ядосан. Споменът. Нещата се бяха развили твърде бързо при атаката на чудовището. Лио почти бе забравил за това, което бе преживял преди. Тренер Хедж бе казал една голяма глупост за това как Лио и Хейзъл се били държали за ръце, а след това Франк бе паднал зад борда заради Лио. Внезапно му стана трудно да срещне погледа на Франк. — Човек, виж сега. Съжалявам, че те въвлякох в тази каша. Оплесках всичко. — Той си пое дълбоко въздух, което му се видя странно предвид факта, че беше под вода. — Това, че с Хейзъл се бяхме хванали за ръце… не е каквото си мислиш. Тя ме върна в спомените си, за да разбере връзката си със Сами.
Гневното изражение на Франк започна да се отпуска, заменено от любопитство.
— И разбрахте ли каква е?
— Да — каза Лио, — горе-долу. Не можахме да го обсъдим, тъй като Скаридозила се появи веднага след това. Сами обаче е мой прадядо. — Той разказа на Франк това, което бяха видели. Беше толкова странно, че Лио сам не си вярваше. Хейзъл бе влюбена в неговия bisabuelo, човек, който бе починал, докато Лио бе все още бебе. Той не бе правил връзката преди, но си спомняше смътно, че по-старите му роднини го наричаха Сам-младши. Което означаваше, че Сам-старши бе неговият bisabuelo. В някакъв момент Тия Калида — която всъщност бе Хера — бе разговаряла със Сами, бе го утешила и му бе помогнала да надникне в бъдещето. Това означаваше, че Хера бе направлявала живота на Лио, поколения преди той да се роди. А ако Хейзъл бе останала в 40-те години, сега щеше да е негова прабаба.
— Човек — каза Лио, когато завърши историята си, — не се чувствам много добре. Но се кълна в реката Стикс, че видяхме точно това.
На лицето на Франк се бе изписало изражението на чудовището с глава на морска котка — широко отворени очи и уста.
— Хейзъл е харесвала прадядо ти? Затова харесва и теб?
— Франк, знам, че това звучи странно. Но аз не харесвам Хейзъл по този начин. Не свалям гаджето ти.
— Нима? — повдигна вежди Франк.
Лио се надяваше, че не се е изчервил. В действителност нямаше идея какво изпитва към Хейзъл. Тя беше мила и сладка, а Лио имаше слабост към такива момичета. Споменът обаче бе усложнил нещата.
Освен това корабът му бе в беда.
„Ти явно си по-загрижен за кораба, отколкото за приятелите си.“
Това не беше вярно, нали? Бащата на Лио, Хефест, бе признал, че не се справя добре с органичните форми на живот. И да, Лио винаги се бе чувствал по-добре с машините, отколкото с хората. Но го бе грижа за приятелите му. Пайпър и Джейсън… познаваше ги от най-отдавна, но и другите бяха важни за него — дори Франк. Бяха му като семейство.
Проблемът обаче бе в това, че Лио отдавна не бе имал семейство. Беше забравил какво е чувството.
Последната зима бе станал старши отговорник на хижата на Хефест, но по-голямата част от времето си бе прекарал в строежа на Арго II. Харесваше братята и сестрите си. Знаеше как да работи с тях.
Но познаваше ли ги наистина?
Истинското семейство на Лио бяха героите от Арго II. И може би тренер Хедж, макар Лио да не искаше да си го признава.
„Не ще намериш място сред събратята си“ — предупреди го отново гласът на Немезида. Лио обаче се опита да прогони тази мисъл.