Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Франк изтича до Хейзъл. Тя бе стиснала такелажа, все още замаяна от спомените, но махна с ръка, че е добре.
Чудовището отново се удари в кораба. Корпусът изскърца. Анабет, Пайпър и Джейсън залитнаха надясно и почти паднаха зад борда.
Лио се протегна към руля. Пръстите му прехвърчаха по управляващите лостове. Фестус докладва по интеркома, че долу има теч, но корабът не бе в опасност да потъне. Засега.
Лио съедини греблата. Те щяха да се превърнат в копие, което трябваше да е достатъчно, за да прогони създанието.
За нещастие, те заядоха. Скаридозила вероятно ги бе извадила от гнездата им. Балистата също нямаше как да се използва, тъй като чудовището бе прекалено близо. Лио не можеше да стреля с нея, освен ако не искаше да подпали кораба.
— Как е успяло да приближи толкова? — извика Анабет, докато се държеше за единия от щитовете.
— Не знам! — изръмжа Хедж. Той се огледа за бухалката си и видя, че тя се е претърколила по квартердека.
— Аз съм глупак! — скара се Лио сам на себе си. — Глупав, глупав! Забравих да пусна сонара!
Корабът се наклони още по-надясно. Чудовището или се опитваше да ги прегърне, или да ги преобърне.
— Сонара ли? — попита Хедж. — В името на Пан, Валдес! Може би ако не беше толкова зает да зяпаш Хейзъл, стиснал ръката й…
— Какво? — извика Франк.
— Не е каквото си мислиш! — възрази Хейзъл.
— Няма значение — каза Пайпър. — Джейсън, можеш ли да пуснеш светкавица?
Джейсън с мъка се изправи.
— Аз… — едва успя да поклати глава. Призоваването на бурята по-рано го бе изтощило прекалено много. Лио се съмняваше, че приятелят му може да пусне и искра в това състояние.
— Пърси! — извика Анабет. — Не можеш ли да осъществиш контакт с това чудо? Знаеш ли какво е?
Той поклати глава, видимо озадачен.
— Може би корабът му е любопитен. Може би…
Пипалата на създанието се стрелнаха с такава скорост напред, че Лио не успя дори да извика: „Пазете се!“.
Едно удари Пърси в гърдите и го събори по стълбите. Второ се уви около краката на Пайпър и започна да я дърпа към релинга.
Тя запищя.
Дузини пипала се увиха около мачтите и арбалетите, започвайки да разкъсват такелажа.
— Атака по косматия нос! — Хедж взе бухалката си и скочи напред. Ударите му обаче не причиниха никаква вреда на пипалата.
Джейсън изтегли меча си. Опита се да освободи Пайпър, но все още бе твърде немощен. Златното му острие разсече пипалата без проблем, но други мигновено се появиха на мястото им.
Анабет изтегли кинжала си. Затича се през гората пипала, като отскачаше и мушкаше всичко, до което се докопаше.
Франк свали лъка си и обстреля корубата на изчадието със стрели. Това, изглежда, само го раздразни. То нададе пронизителен рев и разтърси кораба.
Мачтата изскърца, все едно щеше да се счупи. Имаха нужда от още огнева мощ, но не можеха да използват балистите. Трябваше да нанесат силен удар, без обаче да повредят кораба. Но как…
Очите на Лио се спряха на една кутия в краката на Хейзъл.
— Хейзъл! — извика той. — Отвори кутията!
Тя се поколеба, когато видя, че върху кутията има надпис: ВНИМАНИЕ! НЕ ОТВАРЯЙ!
— Отвори я! — извика отново Лио. — Тренер, поеми руля! Завий към чудовището, иначе ще се преобърнем!
Хедж затанцува през пипалата, подскачайки на пъргавите си копита, като удряше с удоволствие каквото свари. Той застана до руля и пое контролите.
— Дано имаш план! — извика той.
— Имам — каза Лио, — но е лош.
След това се затича към мачтата.
Чудовището отново блъсна Арго II. Палубата се наклони на четирийсет и пет градуса. Въпреки опитите на всички пипалата бяха прекалено многобройни, за да се борят с тях. Изглеждаше, че могат да се разтеглят, колкото им е необходимо. Скоро щяха да увият Арго II напълно. Пърси не се бе появил отново след падането си по стълбите.
А останалите се бореха за живота си с космите от носа на чудовището.
— Франк! — извика Лио, докато тичаше към Хейзъл. — Спечели ми малко време! Не можеш ли да се превърнеш в акула или нещо подобно?
Франк го погледна намръщен.
В същия момент едно пипало го свали зад борда.
Хейзъл изпищя. Тя отвори кутията и едва не изтърва двете стъкленици в нея. Лио ги хвана. Всяка бе с размера на ябълка, а течността в тях бе отровнозелена. Стъклото бе топло на допир. Сърцето на Лио щеше да се пръсне от вина. Току-що бе разсеял Франк. Може би бе причинил смъртта му, а дори нямаше време да помисли за това.