Знакът на Атина

— Не знам как ще обясня на Франк това, че се бяхме хванали за ръце — добави тя. Не смееше да срещне погледа му.

Далеч под тях циклопите се зарадваха, че покривът на храма е наместен.

— Поговорих с него — каза Лио, — казах му, че не съм опитвал да… сещаш се. Да ви създавам проблеми.

— О… Добре.

Дали не звучеше разочарована? Лио не беше сигурен и не знаеше дали иска да разбере.

— Франк, ъ-ъ, много се плаши, когато призова огнените си сили.

Лио й разказа какво се бе случило в пещерата.

— О, не — погледна го смаяна Хейзъл, — огънят наистина го ужасява.

Ръката й посегна към дънковото яке, все едно проверяваше нещо във вътрешния му джоб. Тя винаги носеше това яке над ризата си, дори когато навън бе горещо. Лио бе сметнал, че го прави от скромност или защото е удобно за конна езда като рокерските якета. Сега обаче се замисли каква ли е истинската причина. Мозъкът му заработи на високи обороти. Спомни си, че Франк бе казал нещо за слабостта си… за някакво парче дърво. Замисли се защо ли момчето се бои толкова от огъня и защо Хейзъл го разбира толкова добре. Лио си спомни за митовете, които бе слушал в лагера на нечистокръвните. По обясними причини той старателно запомняше легендите за огъня. Сега си спомни една история, за която не се бе замислял от месеци.

— Имаше една древна легенда — каза той — за герой, чийто живот е свързан с дърво от огнище. Когато дървото изгоряло…

Лицето на Хейзъл потъмня. Лио разбра, че е отгатнал истината.

— Това е проблемът на Франк — предположи той. — Парчето дърво… — Той посочи към якето на Хейзъл. — Оставил ти го е? Да го пазиш?

— Лио, моля те… не мога да говоря за това.

Инстинктите му на механик се събудиха. Той се замисли за свойствата на дървения материал и способността на солената вода да го разяжда.

— Добре ли е да държим дървото в океана? Дали слоят въздух го пази?

— Всичко е наред — каза Хейзъл, — дървото дори не се намокря. Освен това е увито от няколко слоя плат и пластмаса, и… — Тя ядно прехапа устни. — Не трябва дори да говоря за това! Лио, ако Франк се чувства неспокоен или уплашен край теб, трябва да разбереш, че…

Лио бе щастлив от това, че е във водата, тъй като се съмняваше, че ще може да остане прав след такова разкритие. Замисли се какво ли е да си на мястото на Франк — с живот, толкова крехък, че може да изгори буквално по всяко време. Запита се колко ли доверие трябва да имаш на някого, за да му повериш живота си.

Франк бе избрал Хейзъл, това бе ясно. И когато бе видял, че момче, владеещо огъня, сваля неговото момиче… Лио потрепера. Нямаше нищо чудно в това, че Франк не го харесва. Внезапно умението му да се превръща в различни животни не изглеждаше толкова страхотно. Не и ако идваше с такава уязвимост.

Лио се сети за най-омразния си стих от великото пророчество — „През огън или буря ще премине светът“. От известно време смяташе, че бурята се отнася за Пърси или Джейсън, или може би за двамата. Лио бе господарят на огъня. Никой не бе казал това, но то беше ясно. Лио бе слабото звено в брънката. Ако постъпеше неправилно, светът щеше да изгори. Не, трябваше да изгори. Лио се замисли дали Франк няма общо с този ред. Лио вече бе допуснал някои елементарни грешки.